България бе една от 60-те държави, в които бе разкрито космическото изображение от Хъбъл
Дълго пазеното в тайна мистериозно изображение, направено от космическия телескоп Хъбъл, бе разкрито вчера в 60 държави, вкл. България, в чест на 25-годишнината на космическия телескоп. Близо 400 души се събраха снощи в големия салон на БАН, за да видят атракцията.
Изображението се оказа необикновен астрономически обект на възраст от 2 млн. години. Огромният звезден куп Westerlund 2 впечатли научния свят с това, че въпреки крехката си възраст, в сравнение с доста по-стари и мащабни космически образувания, съдържа някои от най-ярките, горещи и масивни звезди, откривани някога.
Този звезден куп носи името на шведския астроном Бенгт Вестерлунд, който го открива през 1960 г. Намира се в област на активно звездообразуване, наречена Gum 29, на разстояние от около 20 000 светлинни години от нас, в съзвездието Carina.
Част от тези мощни масивни звезди прорязват дълбоки кухини в заобикалящата ги материя чрез излъчване на огромно количество ултравиолетова светлина и звезден вятър – високоскоростни потоци от заредени частици. Действията на тези процеси върху родителската обвивка от водороден газ, от която се раждат звездите, са причина за причудливите и възхитителни форми на облаците от газ и прах.
Учените нарекоха изображението „ключово научно откритие, наподобяващо пищно небесно шоу от фойерверки”
Изображението разкрива приказен пейзаж от стълбове, хребети и долини. Стълбовете, които се състоят от газ и прах, устояват на разрушителната сила на силното лъчение и мощните звездни ветрове. Тези газови монолити са високи само няколко светлинни години и сочат към центъра на звездния куп. Около стълбовете се намират други плътни области, включително тъмни нишки от прах и газ.
Освен че оформят газовия облак, блестящите звезди спомагат и за успешното създаване на следващото поколение звезди. Когато звездните ветрове достигнат до плътните стени от газ, те създават ударни вълни, които генерират нов процес на звездообразуване по дължината на тези кухини.
Разхвърляните из пейзажа червени точки са богато населени от формиращи се звезди, които все още се намират в пашкулите си от газ и прах. Тези звездни фетуси все още не са започнали да горят водорода в ядрата си, за да заблестят като истински звезди. Въпреки това, погледът на Хъбъл в близката инфрачервена област позволява на астрономите да идентифицират тези млади звезди. Блестящите в синьо звезди, които се виждат на изображението, са предимно на преден план.
Близо 400 души се събраха снощи в големия салон на БАН, за да видят мистериозното изображение от Хъбъл
Това изображение е свидетелство за изключителната наблюдателна способност на Хъбъл и показва, че дори след 25 години експлоатация, историята на му в никакъв случай не е приключила. Хъбъл вече е подготвил сцената за своя наследник James Webb Space Telescope, чието извеждане в околоземна орбита е планирано за 2018 г., но този „нов инженерен подвиг” няма веднага да замени Хъбъл, а известно време ще работят съвместно.
На 24 април 1990 г. космическият телескоп Хъбъл на NASA/ESA беше изпратен в околоземна орбита на борда на космическата совалка Discovery, като първи апарат от този вид. Той носи името на Едуин Хъбъл – забележителен учен, открил съществуването на други галактики и тяхното разбягване, което е в основата на теорията за Големия взрив.
Хъбъл предостави нов поглед към Вселената и за 25 години надмина всички очаквания, разкривайки огромно количество данни и изображения, които промениха разбирането на учените за Вселената и възприятието на хората към нея.