Авторитетна медия хвали проект Разбираема България

“Когато Св. Св. Кирил и Методий дали на славянския свят първата писменост, тяхната мисия била да привлекат славяните под влиянието на Константинопол и да ги отдалечат от Рим. След около хиляда години кирилската азбука се е отправила на запад – този път към обединена Европа”. Така започва статията на Матю Брунвасер, публиквана на 8 август в International Herald Tribune във връзка с проекта за транслитериране на българските имена с латински букви, известен още като “Разбираема България”.

Когато страната ни влезе в Европейския съюз, кирилската азбука ще стане третата официална азбука на ЕС след латинската и гръцката. А с присъединяването към Еврозоната, кирилицата може да се появи дори на европейските банкноти, посочва авторът.

“Въпреки че България не е поела насрещен ангажимент да изписва знаците с латинската азбука, „Ние го правим”, казва Николай Василев, министър на държавната администрация и административната реформа”, цитиран от Брунвасер.

Езиковото разнообразие има своята цена за Европа. През 2005 г. общата сума за всички езикови услуги – писмени и устни преводи – на 20-те официални езика на ЕС е била 1.1 млрд. Евро, което е около 1% от общия бюджет на ЕС или 2.28 евро на човек.

Сега компютрите на ЕС използват Unicode – система за кодиране на символите, която позволява представяне на всички азбуки, дори те да не са индоевропейски, като например китайската. В България обаче изписването е голям проблем, по думите на министър Василев. Много букви от кирилската азбука нямат еквивалент на латинската или имат няколко възможни варианта за изписване. Резултатът е, казва той, че някои български градове се изписват по седем различни начина на латински – дори на знаци в рамките на един и същи град.

За да се справи с това министър Василев разработи проект „Разбираема България” – система за транслитерация, създадена от лингвисти, която показва как българските собствени имена да се изписват по един и същи начин на латинската азбука, посочва  Матю Брунвасер. Софтуерът за транслитерацията е достъпен безплатно на интернет страницата на министерството.

Новото изписване е задължително за държавните институции, но хората могат да транслитерират своите имена както желаят, а Василев очаква, че ще минат години докато обществото приеме новата система. Той самият досега е използвал четири различни начина на изписване на името си, пише International Herald Tribune.

В столицата София, например, табелите с имената на улиците се различават във всеки район. В някои те са изписани само на кирилица, а в други имената са и на латинската азбука.

„Досега софийските районни кметове, които са решили да сменят табелите, са ги сменяли както си искат”, казва Велизар Стоилов, заместник-кмет по транспорта и транспортната инфраструктура, цитиран от Брунвасер. Той работи по проект за замяна и унифициране на около 800 000 табели с имена на улици във връзка с присъединяването на България към ЕС. Всички ще бъдат изписани двуезично по определените от новата система правила. Ще бъдат включени също така информационни табла за туристическите обекти на английски език.

Тъй като градът не може да си позволи цената за това, възлизаща на около 4 млн. евро, присъединителните фондове на ЕС са възможен източник на финансиране, казва Стоилов.

Министър Василев няма притеснения относно оцеляването на българския език, поне не в резултат на присъединяването към Европейския съюз. „Присъединяването към ЕС има по-малък ефект върху кирилската азбука, отколкото глобализацията, интернет и SMS-ите,” казва той за International Herald Tribune.

Коментар