Светът е гладен за широколентова връзка. Първите 1.3 милиарда души вече са се свързали с Интернет, а следващият милиард нямат търпение също да станат част от Мрежата.
Интернет трафикът се удвоява на всеки две години, което породи страхове, че тази тенденция може да срине Мрежата. Тук не става дума за имейли или уеб страници, а за огромно търсене за видео и аудио материали.В момента повечето от кабелите, съставящи оптичния гръбнак на Мрежата, пренасят по 10 гигабита информация за една секунда (Gbps), което се равнява на около 400 HDTV потока, пише bbc.co.uk. Но играчи в индустрията, като Cisco, Infusion и Comtel, обещават 10 пъти по-голям капацитет, използвайки същите оптични кабели. Това е възможно, тъй като светлинните сигнали с данни биват фазирани и след това “разчитани” по различен начин.
От друга страна, учени твърдят, че е възможно да се постигне огромно увеличение в скоростта на Интернет, като се забавят някои части от Мрежата. Ролята на спирачки могат да изиграят метаматериалите, които се свързват също със създаването на невидими мантии.
Лимитът на скоростта на Интернет идва не от пренасянето на информацията, а от насочването й към различните дестинации. Метаматериалите могат да заменят бавната електроника, която извършва насочването, прокарвайки път за пренос на данни със скоростта на светлината.
Високоскоростните телекомуникационни пътища включват оптични кабели, които покриват големи разстояния, носейки различни потоци от информация по различни канали, всеки от които притежава своя собствена светлинна честота. С приближаването на данните към края на тяхното пътуване честотите трябва да бъдат разделени и изпратени към съответните им дестинации. Разделянето се извършва посредством голямо по размерите си оборудване.
След това светлината трябва да бъде превърната в електрически сигнали, които се съхраняват, маршрутизират и отново превръщат в оптични сигнали посредством лазери. Това преминаване на сигналите от едно състояние в друго, освен че прибавя значителни разходи и сложност към процеса, забавя също така и пренасянето на данните.
Скоростта на преноса на данни се ограничава до скоростта на използваната за целта електроника, посочват от университета в Оксфорд. Инженери от престижното учебно заведение са на мнение, че светлината и оптичните кабели могат без проблеми да поддържат честоти от по няколко терахерца, но сегашната електроника не би издържала на повече от няколко гигахерца.
И точно тук метаматериалите се оказват изключително полезни. Ако светлинните сигнали бъдат забавени достатъчно по време на процеса на превключване, то тогава не би имало нужда от действието по превръщането им в електрически.
Метаматериалите могат да бъдат направени така, че преднамерено да забавят светлината. Този ефект би бил от полза при съхраняване на светлинни сигнали с различни забавяния и на различни честоти в така наречената “цялостна оптична мрежа”.
Подходящо проектирани метаматериали могат да извършват и процеса на разпръскване на честотите, подобно на призма, която разделя бялата светлина в цветовете на дъгата. С тези материали може да бъде създаден един единствен чип с големината на човешки нокът, който да извършва маршрутизацията, вместо огромните по размер сегашни системи.