Едно от най-големите предизвикателства за Linux e начинът, по който системата ще еволюира, за да посрещне нарастващия пазар на потребители, които сами по себе си не са почитатели на тази ОС, но в същото време търсят евтина алтернатива на Windows и дори епълската Mac. През последните четири години Linux бе подложена на задълбочени проучвания относно нейните използваемост и обхват на възприемане. Едно предположение на informationweek.com за това как би изглеждала Linux след няколко години се свежда до трипосочно разделение между различните версии на системата. Тук не става дума за различни дистрибуции, а за три различни базови модела на употреба.
1. Заплащане за използване: $20 за Ubuntu е добър пример за подобен модел. За тази незначителна сума получавате професионална поддръжка за Linux, както и лицензи за използване на патентовани технологии, като кодеци за легални DVD-та. Очаквайте тази тенденция да набере сила, най-вече защото цената е символична, а хората разбират и, че Ubuntu може да споделя машина с Windows, без това да създава проблеми на системата. Освен това, очаквайте и поне още една Linux компания да избере този модел на поведение.
2. Безплатно използване: това е най-често срещания модел засега – безплатно разпространение с опционна поддръжка и допълнителна поддръжка с опции за компоненти със затворен код.
3. Безплатно/свободно: тези дистрибуции не съдържат никакви компоненти, които да са обвързани с патенти. Подобни дистрибуции са gNewSense или Blag Linux.
Много важно е да се отбележи, че през следващите няколко години разликите между тези три базови лицензионни модела ще бъдат един от основните акценти на внимание в Linux общността и сред самите създатели на тези дистрибуции.
Десктоп
През тази година бяха показани няколко възможности за това как ще изглежда Linux десктопи след 4 години. Една от тях е KDE 4, която въпреки първоначално трудното пускане, бързо привлече внимание заради своя напредничав подход в управлението на десктопа. Макар и засега тя да представлява визуална любопитност, то след 4 години и с малко повече разработване от трети страни тази система изглежда с много обещаващо бъдеще.
Друга система е gOS. Нейният интерфейс служи като “front-end” за много често срещани уеб приложения, което ще бъде един от най-разпространените начини, по които хората ще вършат работата си с Linux. Очаквайте да видите още много подобни варианти на опростен, “click–and–go” интерфейс, който ще позволи на нарастващия брой неспециалисти-потребители на Linux да работят по-лесно със системата. Техничарите обаче винаги ще могат да използват писане на команди.
В момента Linux присъства в много хардуерни устройства, без повечето хора да го осъзнават. До 2012 системата ще бъде бранд сама по себе си, благодарение на стремително развиващия се нетбук пазар, където Linux вече доказа, че е устойчив “материал”за създаване на евтина компютърна платформа. Много от големите производители ще предлагат все повече такива продукти, базирани на Linux.
Телефоните са също сред устройствата, които вече използват Linux. От ABI Research предвидиха, че Linux ще се използва от около 40 милиона мобилни устройства, произведени през 2012 година.
Никаква дискусия за Linux обаче не може да бъде завършена, без да се говори за хардуерната съвместимост. Очевидно е, че вниманието ще се съсредоточи към драйверите с отворен код за съществуващия хардуер, а друга нарастваща тенденция е и появата на хардуер с отворени стандарти и достъп.
Приложения
С какви приложения ще работите на Linux след 4 години? Шансовете са да имате на разположение за отворената система по-голяма част от сегашните си приложения, но в по-нови версии. OpenOffice ще бъде или поне бързо ще се приближи към своята 4-та версия, която ще включва характеристики като съвместимост с MicrosoftVBA, 64-битово издание и вероятно изцяло нов интерфейс.
Друго важно нещо, което трябва да се очаква, е използването на браузер като рамка за разгръщане на приложението, или поне опити за това. Подобни неща вече се случват с голям размах и на множество платформи. Така например, проекти като Google Gears имат за цел да направят възможно десктопът, браузърът и мрежата да работят и по двата начина – свързани и несвързани.
Сторидж
На потребителския пазар вече се появи твърд диск с капацитет от 1 терабайт на приемлива цена. След 4 години цената ще падне на половина, като тогава вече ще се говори и за домашен медия сървър с няколко терабайта. Един от възможните начини за организиране на това пространство е чрез новата файлова система с отворен код ZFS на Sun.
Конфигурация на системата
Ако има някакъв проблем със системната конфигурация, която разделя поклонниците на Linux, то това е управлението на софтуерния пакет – как да се справят с изобилието от софтуер, инсталирано в дадена дистрибуция на Linux. Много е нереалистично да се очаква, че множеството съществуващи дистрибуции ще бъдат събрани в една система за управление, подходяща за всички софтуерни пакети, особено след като всяка дистрибуция обслужва своята собствена система за управление.
Виртуализация
Виртуализацията на ядрото на Linux ще направи много по-лесно тази ОС да се използва с друга такава, независимо дали това се прави с цел да се премине по безболезнен начин от Windows към Linux, или да се разшири собствената функционалност на системата с отворен код.
Друга възможност е Windows приложенията да работят рамо до рамо с такива за Linux посредством виртуална машина, която ще служи за контейнер за Windows и ще позволи функционалност “cut-and-paste”между двете системи.
Linux на сървъри
Linux ще засили властта си на сървърния пазар. Въпросът е под каква форма. Отговорът е свързан с виртуализацията. Гъвкавостта на Linux позволява системата да се използва не само като сървърна платформа, но и като хайпервайзор и контейнер за други операционни системи.
Поразителна разлика
Разликата между Linux отпреди 4 години и днешната ОС с отворен код е достатъчно поразителна не само в разнообразието, но и в начина, по който системата консолидира силите си като сървърна платформа, ОС за преносими устройства и развиващи се хардуерни платформи. Linux ще продължи да се развива по този феноменален начин и занапред, опитвайки се да ни достави колкото се може повече през следващите 4 години.
Otnosno wirtualizaciqta – az si hostwam Linux wyrhu Windows XP 4rez WMWare i si raboti bez problem, incl. copy&paste. A 4rez Samba si polzwam obshto diskowo prostranstwo. Tyi 4e si imam Lindows ili neshto takowa 🙂
Искам само да споделя, че Mac OS X е базирана на BSD и съвсем спокойно работи и с Linux приложения, има си терминал, и всичко друго необходимо.
Т.е. потребителите на MacOS спокойно можете да ги включите в групата на Linux потребителите. Вярно, че не ползва GNOME/KDE, но пък Cocoa според мен е доста по-добрa алтернатива за GUI.