Социалният софтуер запазва знанията в организациите

Все повече компании и администрации ползват социален софтуер, за да организират по-ефективно както вътрешната си дейност, така и услугите към клиентите и гражданите. За ползите от социалния бизнес софтуер разговаряме с експертите от IBM – Гари Къри и Оскар Лауфер, които тази седмица бяха сред топ лекторите на форума „Business Gets Social”, организиран в столичния х-л Шератон от IBS България.

Как социалният софтуер предотвратява загубата на знание в компаниите?

Гари: Знанието е нещо чудесно и още по-добре е, когато го споделяме и прилагаме. Много хора се страхуват да споделят, но когато не споделяме –  не знаем какво пропускаме.

Оскар: В традиционния случай един служител напуска компанията и отива в друга или се пенсионира и тогава знанието си отива заедно с него. Да, пощенската му кутия остава, може би и някои файлове, но се загубва основното. Социалният софтуер е по-структуриран начин за събиране на знанията в организацията, тяхното разпространение и споделяне, което в крайна сметка помага за запазването им в рамките на организацията.

Има ли интерес в банковия сектор, който както знаем, е по-консервативен, към социален бизнес софтуер? Какви предизвикателства срещате?

Гари: Имаме много клиенти, които ползват нашия софтуер за съвместна работа. Сред тях са много на брой американски банки, наш клиент е и Райфайзенбанк, която е позната в България.

Оскар: С портфолиото си от решения за колаборация IBM винаги е била силна в банковия сектор. Ще посоча британската банкова институция HSBC, която внедри IBM социален софтуер, имаме референции и от една от най-големите банки във Франция. В момента работим по проекти в Полша и Турция. Специфичните изисквания в този сектор са свързани с функционалността от една страна – съвместимост със системата за електронно банкиране например и спазване на изискванията за сигурността и отчитане на риска – от друга.

Гари: Вижте, не смятам, че служителите в банките трябва да ползват масовите потребителски приложения. Има чудесни продукти за крайни потребители, които аз също ползвам, но бизнес предприятията се нуждаят от бизнес софтуер, който да покрива изискванията им, и нашето портфолио от решения за споделяне на информация и съвместна работа го предлага. (Sametime e софтуерно бизнес приложение на IBM за размяна на кратки съобщения в реално време в корпоративна среда – бел.ред.)

А в телекомуникациите?

Гари: Най-големият ни клиент от този сектор е АТ&Т.

Конкурирате ли се или допълвате решенията за унифицирани комуникации на други компании, като Cisco например?

Гари: Софтуерът на IBM се вписва във всяка ИТ среда и това ни прави уникални. Не се стремим да сме доставчик на PBX решения, нещо в което Cisco се справя доста добре. Нещо повече – нашите решения се интегрират с техните и често сме партньори.

Оскар: Бих добавил, че съществен процент от нашите клиенти всъщност ползват друга среда – или хибридна, или специализиран софтуер за колаборация, който не е разработен от IBM, например МS Outlook или MS Exchange. Разбира се, когато решенията са от един доставчик, това има предимства от гледна точка на функционалността, но решението зависи изцяло от клиента.

Бихте ли посочили пример за модерна държавна администрация, която е внедрила социален бизнес софтуер?

Гари: Датската данъчна служба.

Оскар: Показателни примери са железопътните компании в САЩ, Индия, Русия. ЖП компаниите се отличават с интензивна любознателност към новите начини на ефективност. Бих добавил и Армията на САЩ. Основното тук е, че много правителствени институции търсят подход, който да е едновременно удобен за гражданите, като в частност да предлагат услуги на електронното правителство. Това поставя условия пред администрациите да работят по-ефективно вътре, в собствените си рамки. Отличен е примерът с Датската данъчна служба, която вече ползва социален софтуер за съвместна работа, размяна на файлове, въобще – за изобретяване на творчески подходи за събиране на данъци, и от външна гледна точка – да предложи е-услуги на гражданите.

Какво е бъдещето на корпоративния имейл?

Гари: Имейлът ще го има и в бъдеще, все пак е само на 25 години. Той чудесно обслужва конкретната цел от някого за някого. Предизвикателството е в неговото управление, а също и фактът, че комуникацията вече не означава входяща кутия. В наши дни социалните инструменти, обединените комуникации се прилагат все по-често. Когато потребителите са много на брой, има по-ефективни инструменти от имейла, препоръчително е да се използват възможностите за организиране на общност и да се приложат инструменти за общуване и работа в реално време. А имейлът ще става все по-интелигентен.

Оскар: Всъщност ще се променя традиционният начин на ползване на имейл. Хората го проверяват вече през смартфон, таблет и т.н. В следващата версия на IBM Connections 4.0 ще интегрираме електронна поща и календар.

Разговора води Николина Филипова

Николина Филипова

Николина Филипова

Коментар