46-процентен ръст на брутния вътрешен продукт е постигнала България в периода от 2007 до 2016 г., като в същото време данъчните приходи са се увеличили с 35%, при съществено нарастване на някои базови икономически параметри, които водят до увеличаване на прякото и косвено облагане на населението. Това съобщи днес на пресконференция изпълнителният председател на БСК Божидар Данев, който представи резултатите от изследване за измененията в ръста на сивата икономика.
Обект на изследването на БСК не е обемът на сивата икономика, а измененията в обема, като за целта са ползвани статистически данни (на националната статистика и на Евростат), а не социологически проучвания и експертни оценки. Данните показват, че през изследвания период обемите на сивата икономика нарастват средно с 3,1% годишно, като най-големи ръстове се отчитат в периода 2010-2011 г. В номинално изражение за периода 2008-2016 г. несъбраните данъчни вземания са повече от 22,6 млрд. лв.
Налице е влошаваща се структура на данъчните приходи, показва анализът. През 2016 г. спрямо 2007 г. най-голямо относително намаление има в дела на приходите от ДДС и ДП, въпреки че ставките им не са променяни в разглеждания период. Като дял от БВП, процентното намаление на данъчните приходи за 2016 г. спрямо 2007 г. е най-съществено за приходите от ДДС – от 10,4% през 2007 г. на 9,2% през 2016 г., независимо от запазване на данъчната ставка и ръста на БВП с 46%.
На второ място по процентно намаление на приходите са тези от данък печалба – от 2,9% през 2007 г. на 2,2% през 2016 г., при запазване на данъчната ставка от 10%. Особено тревожно е задържането на приходите от акцизи, независимо от увеличените ставки (от 12% при горивата до над 20 пъти при тютюневите изделия) и увеличените обеми на продажбите.
Компенсирането на ръста на общите данъчни приходи е вследствие на увеличение на приходите от осигурителни вноски и ДДФЛ. В анализа се отбелязва, че в изследвания период са настъпили съществени изменения на базови икономически параметри, които влияят върху нарастването на данъчните приходи, вкл.:
- минималната работна заплата – с 91%;
- средната работна заплата – със 121%;
- минималният осигурителен доход – със 121%;
- ставката за социално осигуряване – с 25%, а за здравно осигуряване – с 33%;
- таванът на облагаемия осигурителен доход – с 86%.
Това би трябвало да доведе пряко и косвено до значително увеличение на данъчните приходи, което обаче не се случва, коментира БСК. Относителната стабилност на обемите на приходите от осигурителни вноски, ДДФЛ, акцизи, мита е фалшива, тъй като не отразява посочените по-горе промени в някои икономически параметри.
„Намалението на данъчните приходи е резултат от недалновидни промени в данъчните и осигурителните системи и неумение на държавата да се справи със събираемостта на данъчните приходи”, каза Божидар Данев. Според него, законодателят провежда грешна политика в посока на пряко и косвено повишаване на облагането, за да компенсира намалените данъчни приходи, вместо да създава стимули за увеличаване събираемостта на данъчните приходите.
С цел намаляване на сивата икономика БСК предлага някои законодателни и организационни мерки, сред които:
• Опростяване на данъчната система и по-специално на начините за изчисляване и определяне на облагаемия доход;
• Авансово въвеждане на проекта на Директива за облагане на корпоративната печалба;
• Укрепване на аналитичното звено в НАП за идентификация на укрити обороти, доходи, осигурителни плащания и др. нарушения;
• Преглед на резултатите от инсталирания в НАП софтуер за откриване на данъчни измами;
• Ускорено прилагане на новата европейска директивата СОМ 2013 (721) за въвеждане на нов стандарт за възстановяване на ДДС;
• Осигуряване на възможност за извършване на разплащания чрез ПОС-терминали от всички първостепенни и второстепенни разпоредители с бюджетни средства.
• Въвеждане на санкции за институциите и техните поделение за невъвеждане на ПОС-терминали;
• Изграждане на цифрово базирана библиотека (дейта център) за съхранение, обработка и анализ на счетоводната информация на дружествата за целия период;
• Създаване на публичен регистър на обжалваните, отменени и оставените в сила ревизионни актове по сектори и региони;
• Обвързване на системата за стимулиране на служителите на НАП с резултатите от приключеното съдебно производство;
• Въвеждане на ефективни инструменти за отговорност на държавни органи при неизпълнение на законови задължения;
• Чрез промени в Закона за здравното осигуряване да се коригира процедурата на възстановяване на здравноосигурителни права и да се въведат финансови норми за здравно обслужване на здравно неосигурените лица в посока дефиниране на източника за покриване на разходите, направени от здравната система;
• Корекции в процедурата на възстановяване на здравноосигурителни права;
• Въвеждане на финансови норми за здравно обслужване на здравно неосигурените лица в посока дефиниране на източника за покриване на разходите, направени от здравната система;
• Да се въведе възможност за контрол и налагане на санкции за неправомерни действия на държавни и общински структури, свързани с данъчно-осигурителните плащания, а Сметната палата редовно да осъществява проверка за извършването на тези плащания.
