Проникването на изкуствения интелект в икономическите сектори ще доведе до промяна в структурата на бюджетните приходи, повишена безработица и по-голямо социално неравенство, според изследователи от Харвард и Института Брукингс.
Правителствата рискуват да се сблъскат с намаляване на данъчните приходи, като едновременно с това увеличават разходите за подкрепа и преквалификация на работниците. Те трябва да започнат проактивно да реформират фискалните си политики, за да издържат по-добре на бъдещи структурни сътресения, казват експертите.
Предупреждение за фискален риск
Американски изследователи, на които се позовава Блумбърг, предупредиха за фискалните рискове, свързани с развитието на изкуствения интелект. Правителствата по целия свят ще трябва проактивно да реагират на потенциалните предизвикателства.
Проникването на AI в икономическите сектори ще доведе до значителна промяна в структурата на бюджетните приходи, повишена безработица и повишено социално-икономическо неравенство. Правителствата рискуват намаляване на данъчните приходи, като едновременно с това увеличават разходите за подкрепа и преквалификация на съкратените работници.
Това са заключенията, до които стигнаха изследователи от Харвард и Института Брукингс в своето проучване „Как развитието на AI влияе върху фискалната политика”.
Правителствата трябва да започнат да реформират фискалната си политика още през 2026 г., за да издържат по-добре на бъдещи структурни сътресения, смятат експертите. Фискалното въздействие на AI ще зависи не само от това колко се увеличава националният доход, но и от това кой получава този доход и как националните власти реагират на възникващите предизвикателства.
Констатациите на проучването се основават на дългосрочна прогноза на Бюджетната служба на Конгреса до 2060 г. Според базовия сценарий, публичният дълг на САЩ ще се увеличи от 101% от брутния вътрешен продукт (БВП) през 2026 г. до 175% от БВП през 2056 г. Тази прогноза вече отчита годишно увеличение на общата факторна производителност от 0,1 процентни пункта (п.п.) до 2036 г. поради внедряването на AI.
Четири основни сценария
Изследователите са разгледали четири сценария за това как AI ще повлияе на работните места, разпределението на доходите, нивата на публичния дълг и цялостната икономическа ситуация в САЩ до 2060 г.
Първият сценарий предполага, че производителността ще расте значително по-бързо, отколкото в базовата прогноза на Бюджетната служба на Конгреса, с 0,5 п.п. годишно. В резултат на това темпът на нарастване на публичния дълг ще се забави и до края на прогнозния период ще достигне 136% от БВП, което е увеличение с 39 процентни пункта. Това е под базовата линия на Бюджетната служба на Конгреса.
Изследователите смятат, че ускореното приемане на технологиите с изкуствен интелект ще стимулира растежа на производителността и икономическия растеж (с приблизително 7 процентни пункта) и ще увеличи данъчните приходи.
По-значимо за публичните финанси ще бъде забавянето на растежа на социалните разходи, тъй като те са индексирани спрямо инфлацията, а не спрямо растежа на заплатите. В резултат на това разходите ще бъдат с приблизително 30 процентни пункта под базовата прогноза.
Вторият сценарий предвижда растеж на производителността от 0,5 процентни пункта, но основните бенефициенти ще бъдат групите с високи доходи. Това ще доведе до увеличаване на социалното неравенство, но едновременно с това ще увеличи федералните данъчни приходи, тъй като САЩ имат прогресивна данъчна система.
Според Бюджетната служба на Конгреса, средната федерална данъчна ставка е приблизително 21% за всички домакинства и приблизително 26% за домакинствата в горния квинтил. Експертите очакват БВП да бъде с 5% по-висок след 10 години и с 16% по-висок след 30 години при този сценарий. Публичният дълг ще бъде с 49 процентни пункта под базовата линия, достигайки 126% от БВП до 2060 г.
Поради нарастващото неравенство, правителството може да увеличи федералната данъчна прогресия, което допълнително ще подобри фискалните перспективи.
Третият сценарий е свързан със значително увеличение на безработицата. Според проучването, работната сила в САЩ може да намалее с приблизително 3 милиона души (2% от общата заетост от приблизително 170 милиона). Гражданите, изместени от AI, ще имат значителни затруднения при намирането на нова работа, която да отговаря на техните умения. Някои ще останат безработни, докато други ще напуснат изцяло пазара на труда.
Разходите за труд на компаниите обаче могат да бъдат частично компенсирани от други разходи, като например допълнителни работни часове и обучение на останалите служители. В този случай БВП, разпределението на доходите и нивата на публичния дълг ще останат приблизително същите, както във втория сценарий.
За да се намали рискът от социални вълнения обаче, правителството би могло да увеличи обезщетенията за безработица, да създаде система за осигуряване на заплатите и да разшири програмите за преквалификация. Тези мерки биха изисквали допълнителни бюджетни разходи и биха компенсирали частично фискалните ползи, постигнати чрез ускорен икономически растеж.
Четвъртият сценарий предполага ръст на производителността от 1 процентен пункт годишно и удвояване на проникването на AI в икономиката. Характеризира се с по-значително увеличение на безработицата и в резултат на това значително нарастване на неравенството. Според прогнозата, 6% от всички работници ще загубят работата си. В този случай по-голямата част от доходите ще се натрупват изключително при притежателите на капитал – предприемачи и инвеститори – а не при служителите.
Загубата на работна ръка ще бъде напълно компенсирана от капиталови инвестиции в изкуствен интелект и роботика, което ще доведе до бърз растеж на БВП. Икономиката ще бъде приблизително с 9% по-голяма до 2040 г., с 21% до 2050 г. и с 35% до 2060 г.
Парадоксално обаче бюджетът ще се възползва сравнително малко от този растеж. По-голямата част от националния доход структурно ще се измести от труд към капитал. Доходите от капитал в Съединените щати се облагат с данък приблизително с 40% по-малко от редовните доходи от труд.
Това развитие ще изисква по-решителни мерки за подкрепа от страна на правителствата: освен помощи и разходи за преквалификация, ще са необходими субсидии за заетост в частния сектор или създаване на работни места в публичния сектор, както и програма за универсален базов доход. Спадът в заетостта вероятно ще доведе до значителна загуба на здравно осигуряване, финансирано от работодателите, което ще увеличи натиска върху политиците да разширят достъпа до обществено осигуряване.
Ето защо, въпреки значително по-високата икономическа производителност, националният дълг ще нарасне до 126% от БВП, но ще остане под базовата прогноза на Конгреса на САЩ. Възможно решение може да бъде увеличение на данъка върху капиталовите печалби – тоест по-силен данък върху богатството или потреблението. Друг вариант е да се увеличи дела на правителството в предприятията, но това може да повлияе на политическата стабилност на САЩ.
Авторите на изследването заключават, че начинът, по който фискалната политика реагира на предизвикателствата на технологиите с изкуствен интелект, може да се превърне в един от централните въпроси на икономическата политика на нашето време.
Двигател на БВП
Като цяло, растежът на производителността, обусловен от изкуствения интелект, ще бъде основният двигател на ускорението на реалния БВП. Това частично ще компенсира социалните разходи за подкрепа на съкратените работници и промените в структурата на данъчните приходи.
В резултат, въпреки че абсолютният размер на националния дълг на САЩ ще продължи да расте, съотношението дълг/БВП ще се увеличава значително по-бавно от базовите прогнози на Бюджетната служба на Конгреса, при условие че социалните програми не изискват прекомерни бюджетни разходи след 2026 г.
