Учени обещават скоро да постигнат контрол на 100 и дори повече кубити
Симулатор на квантов компютър с 53 кубита е новото и рекордно високо постижение на американски учени. Действащите в момента модели на квантови компютри са ограничени до 20 кубита.
Моделът на изчислителна машина, предложен от учени от Мерилендския университет в Колидж Парк (UMD) и Националния институт по стандарти и технологии (NIST), използва кубити за имитация на сложната квантова материя. Усъвършенстването на симулатора на кубити се явява ключова задача по пътя към създаване на пълноценен квантов компютър.
Симулаторът UMD-NIST е създаден от 53 отделни итербиеви йони, държани на място с позлатени и остри като бръснач електроди, поясняват учените. В системата могат да се добавят и повече атоми и тогава броят на кубитите ще нарасне.
По думите на водещия изследовател Джиянг Джан, скоро ще стане възможен контролът на 100 и дори повече кубити. Резултатите от новата квантова разработка са публикувани в научното списание Nature.
Както и останалите подобни системи, базирани на йони, UMD-NIST може да работи при стайна температура и нормално атмосферно налягане. Кубитите са изолирани надеждно от влиянието на околната среда.
Йонният кубит – това е стабилен атомен часовник, който може напълно да се възпроизведе, пояснява професорът по физика Кристофер Монро, ръководител на екипа от UMD. Кубитите са свързани ефективно с помощта на външни лазерни лъчи. Това означава, че едно и също устройство може да бъде препрограмирано и пренастроено отвън, за да се адаптира към всеки тип квантово моделиране или бъдещо квантово приложение.
Съвременните транзисторни компютри изпитват трудности, когато си имат работа с повече от двадесет взаимодействащи си квантови обекти. Причината за това е квантовият магнетизъм, заради който взаимодействието може да доведе до магнитно изравняване или смес от конкурентни интереси.
Така например, 53 взаимодействащи си един с друг квантови магнити създават около един квадрилион магнитни конфигурации, като този брой нараства двойно с добавяне на всеки нов магнит, отбелязват учените.
Междувременно, група учени от Харвард и Масачузетския технологичен институт (MIT) публикуваха в същото списание статия за 51-кубитов квантов модел. Техният симулатор използва атоми рубидий, ограничавани с лазерни лъчи.
Миналия месец IBM съобщи, че е създала работещ прототип на 50-кубитов квантов процесор, което е голяма стъпка напред, в сравнение с предишното достижение на компанията – 17-кубитов квантов компютър, представен през май. Прототипът се тества в момента и се очаква в бъдеще да стане достъпен за ползване в облака.
В квантовите компютри няма бъдеще. И не го казвам, защото не разбирам от тях, а точно защото съм чел много и знам за какво става въпрос. Това да програмираш поведение на един квантов бит и после да търсиш възможни вероятности и да ги проверяваш на обикновен компютър е нещо напълно безсмислено.
Например искаш да разбиеш произведение на две прости числа. Програмираш 50 квантови бита (което ще стигне за разбиване на 25 битови множители) да са в някакво състояние и им четеш после стойностите … но това го правиш не един а 100000 пъти. Това ти дава някаква статистика къде е най-вероятно да са числата, които търсиш. И в крайна сметка пак опиташ да обикновен компютър да провериш просто по-малък набор от възможности.
Китайците се пънат да са с най-бързия супер компютър но американците ще ги подминат с квантов такъв.
и ….