„Държавата води устойчива политика за подкрепа на образованието на българите в чужбина”, заяви министърът на образованието и науката Красимир Вълчев на годишната конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ) на тема „Българският език – духовен мост за национално единение”.
През тази година e регламентирана възможността да се командироват учители, което е много важно за осигуряване на учебния процес. „Въведохме дистанционно обучение, за да обхванем повече деца и да създадем общности около училищата. Това е и начин да се включат иновативни подходи в обучението”, обясни министърът, цитиран от сайта на МОН.
Вълчев уточни, че се предвижда допълнително финансиране на дейностите за съхранение на българското самосъзнание и култура. Вече има създадени адаптирани учебни програми по български език, история и география за децата, които са израснали в чуждоезикова среда. В момента се разработват и учебници.
„Работим по механизъм за оптимизиране на училищната мрежа, като целта е училищата по-ефективно да обхващат децата в техните райони”, подчерта министърът.
Според него, България е от малкото страни, които могат да се похвалят с толкова широка мрежа от училища – в близо 60 държави на шест континента. През изминалата учебна година броят на българските училища в чужбина беше 328, а децата и ученици, които се обучаваха в тях, бяха над 26 000.
[related-posts]
От септември се очаква да отворят врати 397 училища, от които 69 нови – в Норвегия, Ливан, САЩ, Сърбия, Франция, Турция, Молдова, Украйна, Гърция, Германия и Великобритания.
На журналистически въпрос за петицията за признаване на българския език като матуритетен в ЕС, Вълчев отговори, че ще се работи в партньорство със страните, на чиито езици в България се провеждат зрелостни изпити.
