Риск от прегаряне заплашва експертите по киберзащита

Различни видове фишинг, рансъмуер, DDoS – кибератаките са най-различни, а след като животът ни бързо се дигитализира през последните две години, нападенията бързо промениха характера си – сега те са добре организирани, премислени, премерени, хитри.

Жертвите на успешни виртуални нападения плащат откупи в размер на милиони, а неработещите ИТ системи предизвикват хаос. Малко или много и военният конфликт между Русия и Украйна е повод, който може да се експлоатира от кибер-банди по цял свят. А специалистите по защита са на ръба на силите си – изтощени и „прегарящи”.

Всяко глобално събитие може да се експлоатира от злонамерените играчи. В продължение на две години това беше пандемията и всичко, свързано с нея. През тези две години специалистите по киберзащита бяха натоварени до предела на възможностите си. Но ето, че сега има нов повод, който злонамерените играчи могат да използват: войната.

[related-posts]

След като трябваше да се справят с все по-усъвършенстваните механизми на нападение, ръководителите по киберзащитата наново трябва да впрегнат силите си. А това води до физически, умствени и емоционални предизвикателства.

Да бъдеш в постоянна готовност за голям проблем продължителен период от време – това може да бъде изтощително, казва Адам Майерс от специализираната фирма за киберсигурност CrowdStrike, цитиран от Axios. А когато човек е уморен, той е по-малко концентриран и има по-голяма вероятност да допусне грешка.

Според него, постоянната „усилена работа” на кибернападателите не е рожба само на алчност и стремеж към успех. Когато злонамерените играчи постоянно атакуват и карат защитниците перманентно да са „на бойна нога”, това е въпрос на „стратегия за дълга игра”. Тя може да доведе до спад на защитните сили, влошаване на способностите за адекватно реагиране. Майерс казва, че неговият екип от 70 души е под постоянно напрежение. Оприличава преживяването на свещ, която гори едновременно и в двата края.

За по-малките организации проблемът може да е дори още по-остър, казва Люк Макнамара, главен анализатор в компанията за киберсигурност Mandiant. В такива организации, ако изобщо има отговорник по киберзащитата, той е само един човек. За него постоянното напрежение е огромно натоварване.

Към всичко това могат да се прибавят и опасенията, че има хакерски групи, които са спонсорирани на държавно ниво. Подобни групи се активизират във време на международни напрежения и конфликти. Шпионажът не е новост, а ситуацията предполага, че са налице доста мотиви различните страни да искат да се сдобият с информация за дейността на останалите, свързани с напрегнатата обстановка.

„Това, което наблюдаваме до момента, изглежда доста спокойно”, казва Джоузефин Улф, доцент по политика за киберсигурност в The Fletcher School в университета Туфтс. Но картината може рязко да се промени във всеки следващ миг.

Особено голям е рискът от прегряване за специалистите по киберзащита в сферите на икономиката и енергетиката. „Анализаторите по киберсигурност трябва да гледат накъде отиват санкциите – да мислят за финансите и енергетиката”, предупреждава Макнамара. Казва, че “няма недостиг на кризи”, които могат да се използват за повод, когато става въпрос за киберзаплахи.

Майерс споделя, че е приканил хората от екипа си да поспят, да поспортуват, да си отпочинат добре, за да бъдат в добра бойна форма. А някои от тях отказват, защото имат чувство за дълг.