Родителите подценяват опасностите за децата при играене и гледане на видео в уеб
(снимка: CC0 Public Domain)
„Родителите смятат, че детето им е в безопасност, защото когато е онлайн, то е тихичко и кротичко – но всъщност не знаят какво гледа то в момента“, казва Ник Уетън, директор на основното училище JH Godwin в Честър. Тя предупреждава, че мълчанието често може да е подвеждащо. „Децата могат да бъдат травмирани от ужасяващи видеоклипове, които гледат онлайн“, предупреди директорката. Тя е отговорна за 180 ученици на възраст от 4,5 до 11 години.
Уетън е виждала деца на 6 години да играят онлайн компютърни игри с рейтинг 12, тоест силно реалистично насилие. „Имали сме случаи на деца, които се нуждаят от лекарства, за да могат да спят. Това е изключително тревожно“, споделя Уетън.
Някои ученици са неспособни да внимават в час, защото са били будни цяла нощ, играейки на таблети или телефони. Скорошна „мода“, която директорката и учители забелязали, е състезание „кой ще остане буден най-дълго” в WhatsApp група. Победителят е изпратил последното си съобщение в 04:00.
Освен че гледат неподходящо съдържание онлайн или будуват до късно, децата, които не са наблюдавани онлайн, могат да бъдат уязвими за педофили.
Тези проблеми са познати на Рейчъл О’Конъл. Тя е разследвала случаи на онлайн малтретиране на деца, работейки върху статистически техники за идентифициране на насилниците. В хода на проучването си жената влиза в интернет, представяйки се за 8-годишно дете, което си няма приятелчета в училище. Нейното разбиране за начина на мислене на престъпниците е смразяващо. Казва, че точно децата без приятели най-често са мишена за педофилите.
В училищата О’Конъл открива, че много родители не знаят до кои приложения имат достъп децата им. „Пускането на голи селфита онлайн изглежда вече е обичайно нещо“, казва тя. „Родителите пък чувстват, че не знаят как „дигитално“ да „родителстват“. Това понякога ги кара да се чувстват дори безпомощни“.
Значителен проблем е, че децата могат да станат обект на нападение, докато разглеждат сайтове, които теоретично са забранени за млади хора.
Организацията, основана от О’Конъл – „TrustElevate” – се основава на принципа на „нулевите данни”: установяване дали на дадено дете трябва да бъде позволено да влезе в определена уеб-услуга, но без да се разкриват лични данни за детето. Техниката на „нулеви данни“ се изпробва съвместно с местен мобилен оператор. Целта е да се да създаде приложение за семеен достъп, което ще проверява потребителите за тяхната възраст и ще търси одобрението на родителите.
Софтуерът на TrustElevate генерира токен, съдържащ само възрастовия диапазон на детето, без каквато и да е друга лична информация. Съществуващите данни са достатъчни, за да позволяват на доставчика на услуги да провери всеки потенциален нов потребител.
Подобни видове технически инструменти са от полза, но училищата също трябва да се намесят. В JH Godwin School г-жа Уетън е съкрушена от незаинтересоваността на родителите. Тя провежда онлайн семинари за безопасност, където родителите биват поканени да донесат свой лаптоп, за да могат да изтеглят приложения за безопасност и родителски контрол. За разочарование на директорката, ангажираността на родителите е слаба. Случвало се е на организиран от нея семинар да се запишат 150 родители, а в крайна сметка да дойде само един.
Това, че детето кротува, докато използва интернет, подвежда родителите, че всичко е наред (снимка: CC0 Public Domain)
Уетън дори се опитала да приложи тактически подход, насрочвайки разговорите за онлайн безопасност около времето на популярни събития, като коледните или великденските празнични тържества. В отговор получила обвинения от хора, които настояват, че не трябва да им се изнасят лекции по време на празненствата.
И ако това не е всичко, то има и още един проблем: пристрастяването. Компютърните игри могат да бъдат пристрастяващи. „Ако не предпазваме децата, в училище те идват изтощени и неспособни да възприемат новите знания“. Учителката иска и технологичните компании да се почувстват отговорни за защитата на децата чрез мерки като софтуер за проверка на възрастта.
О’Конъл от TrustElevate е на мнение, че отговорност на властите е да направят много повече, за да се регулира достъпът на децата до игри и уебсайтове. „В момента няма надзор върху това. Няма надзор и върху въздействието“.
Говорейки пред BBC News, Крис Филп, министър на технологиите и цифровата икономика на Великобритания, предлага нещо, което – според него – би било по-строга работна среда за онлайн платформите в бъдеще. „Ако платформите искат децата да използват техните услуги, те ще трябва да ги предпазят от достъп до съдържание, което е вредно или неподходящо. Ако услугите на платформите са предназначени за възрастни, те ще трябва да предотвратят достъпа на непълнолетни“.
Министърът настоява още, че училищата и родителите, които се борят с онлайн опасностите, трябва да бъдат подпомогнати от строги регулации и мерки. „Онези, които не се съобразяват, трябва да бъдат санкционирани с огромни глоби и рискуват услугите им да бъдат блокирани“, заключава министърът.