Изграждането на фотоволтаични централи е сред най-достъпните, екологични и бюджетни решения”, казва инж. Веселин Тодоров (снимка: Сдружение “Соларна Академия България”)
Множество административни пречки спират инвеститорите, които искат да изградят фотоволтаични централи у нас, алармираха от Сдружение „Соларна Академия България“. Към браншовата организация все по-често се обръщат представители на бизнеса и физически лица, които срещат затруднения при такъв тип проекти.
Енергийната криза подтикна потребителите към значително по-евтина енергия от възобновяеми източници, и по-конкретно към фотоволтаичните централи. Различните финансови институции дават възможност за финансиране на такъв тип проекти, но остава един основен проблем – необходим е работещ парламент, който да приема закони и да облекчи режима, за да бъде ускорен процесът по енергийна трансформация, заявиха от сдружението.
„В тази ситуация не можем да говорим за взимане на мерки и предотвратяване на риска – това трябваше да се случи отдавна. Днес са необходими спешни и антикризисни мерки, за да намалим негативното влияние на високите цени на енергията. Изграждането на фотоволтаични централи е сред най-достъпните, екологичните и бюджетни решения”, каза инж. Веселин Тодоров – председател на Сдружение „Соларна Академия България“.
По неговите думи, България е страна с благоприятен климат и географско разположение, но не може да се възползва от пълния потенциал на фотоволтаичните централи, тъй като са необходими промени в законите и уеднаквяване на процесите.
Със сдружението все по-често се свързват инвеститори, които търсят информация и повече конкретика за това какво е необходимо да направят, за да изградят фотоволтаична централа. Проблемът е, че процесите не са уеднаквени и всеки проект зависи от тълкуването на Закон за устройство на територията (ЗУТ) и решението на отделните общини или техните архитекти. Това води до прекратяване, излишно забавяне и оскъпяване на проектите.
„Един пример от практиката за нерелевантно изискване спрямо изграждането на такъв тип обекти е изискването за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда, въпреки че такава вече е направено за сградата, а фотоволтаичните панели отговарят на всички стандарти за екология. Това е напълно нерелевантно, а и тук си струва да подчертаем, че процедурата отнема в някои случай повече от месец, през който бизнеса търпи преки загуби от високите цени на електроенергия”, коментира Тодоров.
Има и случаи, в които архитекти на район не дават разрешение докато не се смени начина на трайно ползване на имота. Това налага преминаване през дългата и тромава процедура за подробен устройствен план (ПУП), за да може да се произвежда енергия от фотоволтаици, въпреки че обектите имат изградена инфраструктура. Такъв тип казус връща инвеститора в изходна позиция, разказа Тодоров.
„Наскоро с нас се свърза инвеститор, който желае да поставя фотоволтаични панели на покрива на бизнес сградата си, а общината му изисква издаване на разрешение за строеж, съгласуване на проекта с Гражданска въздухоплавателна администрация, при положение, че фотоволтаичния панел не променя по никакъв начин височината на сградата. За съжаление има още много и различни казуси, свързани с издаването на разрешенията за строеж. Затова именно там трябва да бъде въведен реален уведомителен режим, както е в страните от Западна Европа“, посочи Тодоров.
Това, което забавя процесите и пречи на изграждането на централи, е искането на разрешение за строеж от общините. Според експертите, ключово е да се направят промени в Закона за устройство на територията, което значително ще облекчи административната тежест за потребителите.
Крайно належащо е също да има ясни и строги правила за изграждане и въвеждане в експлоатация на фотоволтаичните централи и паркове, като по този начин ще се спре порочната практика главните архитекти на общините да тълкуват по субективен начин законите. Трябва да се въведе реален режим на уведомление, премахващ разрешителния режим, който в момента е наложен от Закона за устройство на територията.
Необходимо е да се създаде и по-добра организация в общините – в момента най-честите оплаквания от инвеститорите са, че нямат достъп до информация, както и това, че становищата и документите се забавят прекалено дълго. Често срещан проблем е, че проектите не са приети и са върнати към инвеститорите, но няма посочена ясна причина за констатирани пропуски и грешки в тях, допълниха от сдружението.