Силицият е полупроводниковият материал, който стои в сърцето на повечето слънчеви клетки (снимка: CC0 Public Domain)
Обемът на поликристалния силиций, който се използва за направата на фотоволтаични панели, е намалял с 87% от 2004 година досега. Междувременно цената на силиция е спаднала със 76% за същия период от време, според Fraunhofer ISE.
Силицият е полупроводниковият материал, който стои в сърцето на повечето слънчеви клетки. Благодарение на напредъка в технологиите слънчевата енергия сега захранва света с помощта на много по-малко количество силиций.
Изследването на Fraunhofer ISE показва, че през 2004 г. са били необходими 16 грама силиций за производството на един ват слънчеви клетки. До 2021 г. това количество се е свило до малко над 2 грама.
През онази далечна година е пусната в експлоатация най-голямата слънчева ферма в света – с малко над 5 MW капацитет, разположена в Германия. Тогава нейните параметри са гигантски за времето си: тя използва 150 W слънчеви панели. По това време само един от тези модули включва 2400 грама от обработения материал.
Напред във времето, през 2021 г. Maxeon подписва сделка за изграждане на електроцентрала с 1,8 милиона слънчеви модула в Невада, САЩ. Всеки 545 W панел използва по 2,2 грама силиций на ват, което прави почти 1,2 кг. Това е приблизително 360% по-висока производителност на слънчевия панел – като се използва само половината от количеството силиций.
Прогнозите на специалистите са, че светът ще използва значително повече силиций през 2023 г., отколкото през 2004 г. Според публикации на Блумбърг, светът е инсталирал 268 GW слънчева енергия през 2022 г., което е около 250 пъти по-голям капацитет от този, който е бил внедрен през 2004 г. При 2,2 грама на ват, 268 GW означава, че са използвани приблизително 590 000 кг. силиций. Това е 35 пъти повече силиций, отколкото е бил използван през 2004 г.