Сградно-интегрираните фотоволтаици набират скорост

Сградно-интегрираните фотоволтаици, които се превръщат в част от дизайна на съвременните сгради, ще формират пазар за 54,8 милиарда долара след 5 години (снимка: Национална лаборатория за възобновяема енергия на САЩ, CC-BY-SA 2.0)

Глобалният пазар на сградно-интегрирани фотоволтаици достигна стойност от 19,3 милиарда щатски долара през 2022 г. и се очаква да нарасне до $54,8 милиарда до 2028 г. Това означава увеличение средно с по 19,65% годишно през разглеждания петгодишен период.

Сградно-интегрираните фотоволтаици (Building-integrated photovoltaics – BIPV) са соларни модули за генериране на слънчева енергия, които се интегрират във фасадите, покривите и капандурите на сградите, за разлика от „традиционните“ фотоволтаици, които просто се прикачват върху покривите.

Основната разлика между двата вида идва от факта, че при BIPV технологията се вписва в облика на сградата още на етапа на нейното проектиране. Така сградно-интегрираният соларен модул се превръща в част от дизайна.

Прогнозата за близо 20% растеж на пазара в идните 5 години е на изследователите от IMARC Group. Оценката им е малко по-консервативна от по-рано направената прогноза на Research and Markets, според която пазарът ще се разраства средно с по 23% годишно до 2027 г.

BIPV компонентите осигуряват няколко предимства като намаляване на емисиите, пестене на енергия, а в немалко случаи – оптимално засенчване (вместо сенници и навеси). Последното допълнително спомага за намаляване на сметките за електроенергия (през летния период). Материализира се принципът енергията да се генерира възможно най-близо до мястото на използване.

Най-същественото обаче е именно архитектурната интеграция. Тя е причината за все по-широкото навлизане на BIPV при търговските, жилищните и индустриалните сгради по целия свят.

Естетически фактори

Свикнали сме да си представяме сградната фотоволтаика по един и същи начин – редички от черни или тъмносини правоъгълни плоскости, наредени под наклон върху покрива, най-често върху грозновата конструкция от правоъгълни метални профили, която стърчи отгоре. Системата изглежда като прибавена, прикачена, чужда за сградата.

С течение на времето се появиха първите опити фотоволтаикът да се интегрира в дизайна. Един от най-популярните примери за интегрирането са т.нар. соларни керемиди. Като друг пример фотоволтаикът може да бъде плоскостта, която стои под перваза на балкона на апартамента в жилищния блок – вместо матирано стъкло или плътна преграда.

Доколкото традиционните жилищни сгради обичайно са подвластни на правоъгълната форма, вписването на фотоволтаичните правоъгълници не е никак лоша идея.

Тънкослойни клетки

Стъпка на напредък в сградно-интегрираните фотоволтаици е развитието на тънкослойните слънчеви клетки. Подобренията в производствената технология и нарастващата им ефективност ускоряват темпото на приемане на BIPV продуктите.

Тънкослойните клетки обичайно се произвеждат чрез ролков механизъм, който нанася материала върху гъвкав, прозрачен субстрат. Това на практика осигурява фолио, което може да бъде прикрепено към всякакви архитектурни елементи, дори да не са плоски. Гъвкавостта позволява много по-лесно интегриране на слънчевите клетки във фасадите.

Цветни фотоволтаици

От няколко години големите световни изложения за соларни технологии и за архитектура и строителство не минават без демонстрация на цветни соларни клетки. Тези клетки имат цветни нюанси, които са приятни за окото и интересни за интегриране в дизайна на модерните сгради. Така например, има сини или зелени фотоволтаични клетки, които приятно се съчетават със стъклени фасади или пък с плътни стени в светли тонове.

Европа е лидер

Европа е един от най-големите пазари за сградно-интегрирани фотоволтаици поради нарастващата осведоменост на хората и правителствените инициативи за насърчаване на технологиите за възобновяема енергия. В Европа се намират и повечето от научните институти, които най-активно работят по създаване на нови, по-ефективни, по-гъвкави, по-леки фотоволтаични системи.