Сателитите се оказват изключително лесни за хакване

Дистанционното хакване на сателити се оказа изненадващо лесно
(снимка: CC0 Public Domain)

Много сателити са лишени от адекватна защита срещу дистанционно хакване, липсват им дори елементарни средства за сигурност. Това твърди  Йоханес Уилболд, докторант от Рурския университет в Бохум, който сподели резултати от изследване на три типа орбитално оборудване по време на конференцията за киберсигурност Black Hat в Лас Вегас.

Хакването на орбитални апарати се счита за непосилно скъпа задача, поради високата цена на наземните терминали. Киберпрестъпниците смятат, че е твърде трудно да получат достъп до тяхната софтуерна платформа. Но всъщност това не е вярно, показва изследването на германския специалист. Досега сателитните оператори просто са имали късмет. 

Облачните платформи AWS и Azure вече предлагат услуга за комуникация с нискоорбитални сателити от наземни терминали . Що се отнася до фърмуера, търговската космическа индустрия процъфтява и много от компонентите вече са относително лесни за придобиване и изучаване. Уилболд изчислява, че хакер може да изгради свой собствен наземен терминал за комуникация със сателити за около $10 000.

В своето изследване ученият избира изключително директен подход, разказва The Register. Той се обръща към сателитните оператори с молба да предоставят определени данни за работата си. Някои от тях се съгласяват, като само в един случай на Уилболд се налага да подпише споразумение за неразкриване на информация.

Германецът е проучил три вида сателити: ESTCube-1 – миниатюрен кубсат, пуснат от Естония през 2013 г. и оборудван с процесор Arm Cortex-M3; по-големият Cubesat OPS-SAT, управляван от Европейската космическа агенция; и 120-килограмовият сателит Flying Laptop, управляван от Института за космически системи към университета в Щутгарт.

Резултатите за отчайващи по отношение на сигурността. И двата кубсата се “предават без бой”, те нямат протоколи за удостоверяване и предават данните си без криптиране. Уилболд успява да прихване основните контролни функции на сателитите и да блокира техните оператори – по време на Black Hat той демонстрира това със симулация. 

Третият сателит, Flying Laptop, разполага с базова защита и се опитва да предпази основните си функции от намеса на трети страни. Но с технически умения, специализиран код и използване на стандартни методи Уилболд намира уязвимости и в него.

Заинтригуван от резултатите, ученият продължава изследванията си. Той се свърза с разработчиците на сателитни системи и получава отговор от девет доставчика, които са изстреляли общо 132 спътника. Събирането на информация отнема четири месеца, но се оказва, че приоритетът на функциите за киберсигурност при разработване на сателити е изключително нисък – само два доставчика извършват тестове за хакерство.

Проблемът, според Уилболд, е, че космическата наука все още остава област, относително отдалечена от общото киберпространство, а разработчиците нямат значителни умения в областта на цифровата сигурност.

Едно от неочакваните открития е, че колкото по-голям е сателитът, толкова по-скъпи са разработката и изстрелването му и толкова по-уязвим е той. В по-големите устройства са инсталирани повече готови търговски компоненти, а това означава, че те са уязвими поради по-голямата достъпност на кодовата база. Докато за малките кубсати кодът често се пише индивидуално.

Последствията от хакване на сателити могат да бъдат различни. В най-добрия случай нападателят ще започне да използва устройството за предаване на злонамерена информация или ще се възползва от достъпа до него, за да прихване цялата инфраструктура и други сателити в групировката на оператора. В най-лошия случай дистанционно хакнат сателит може да бъде насочен към друг космически апарат, създавайки купчина отломки и заплашвайки да деактивира други системи.

И накрая, едва ли е възможно да се коригира ситуацията със спътници, които вече работят в орбита. „От техническа гледна точка това би било възможно. Но в действителност тези системи са изградени с много малък резерв. Планиран е всеки миливат мощност, необходим за работата на сателита, така че в съществуващите системи няма енергиен “бюджет” за криптиране или удостоверяване“, заключава авторът на изследването.