Проспа ли България важно решение за нашите цифрови права?

Масовото наблюдение никога не е решение на наболели проблеми
(снимка: CC0 Public Domain)

В седмицата около 17 юни 2024 редица медии излязоха с публикации, че се очаква гласуване в Съвета на Европа по конкретно предложениe по директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации (2002/58/ЕО) със заявеното намерение “борба със сексуалните посегателства срещу деца в Интернет”. Ако то беше прието, щеше да означава край на шифроването на комуникациите ни “от край до край” с по-висшата цел да се предпазят децата онлайн от посегателства.

Въпреки благородната мисия, предложението на Белгийското председателство криеше в себе си вратички за контрол върху цялата комуникация на гражданите на Европа, отбелязва защитникът на цифровите права Богомил Шопов в блог публикация. Ако „дешифрираме” посланието на обикновен език, това би означавало следното:

Ако използвате приложения, като WhatsApp, Signal и други подобни на територията на Европа, те ще са задължени да въведат начин за анализ на всичките ви изображения, които пращате на приятели и семейство, с цел да се разбере дали на тях има съдържание, което може да се класифицира като нарушаващо правата на дете.

Това съдържание ще се сканира от изкуствен интелект, който ще преценява риска и ще дава препоръки какво да се случи с тази снимка. Ако сте си снимали детето, например, на плажа и искате да изпратите снимката на баба му, това няма как да се случи, според повечето анализи и предварителни тестове. Ако пък снимка бъде определена като съмнителна, хора ще правят вторичен контрол, пояснява Шопов.

За да се поддържа този контрол, разработчиците на софтуер и услуги ще трябва да въведат начин да прекратят шифрованата връзка, която защитава поверителността на потребителите. Тоест нарушава се едно от основните ни права като граждани, за да се анализират снимките, и след това отново да се възстанови и продължи комуникацията. Това, разбира се, напълно обезсмисля защитата на връзката.

Няма никакви гаранции, че тайната на кореспонденцията и всички права на общите европейски, че и световни закони ще бъдат защитени.

Ами децата…

Мнозина сигурно ще си кажат, че това е оправдано, щом е в името на защитата на правата на децата, и може би са прави. Но нека задълбаем малко повече, за да видим какъв ефект би имал подобен контрол.

Можем да го оприличим на това да се сложат камери във всяка наша стая и изображенията да се сканират в реално време, за да се разбере дали не нарушаваме някой закон. Това, разбира се, е мечтата на всяка тоталитарна власт. Добрата новина засега е, че все още не живеем под такава, въпреки опитите за обратното, коментира Шопов.

Същевременно, жертвите на сексуално насилие многократно са подчертавали голямото значение на каналите за поверителна комуникация. Въвеждането на автоматизирано наблюдение в реално време обаче би ги лишило именно от тези безопасни пространства за обмен на информация и поверителна комуникация с адвокати и терапевти.

Това също би ни поставило под презумпцията виновен до доказване на противното, защото сканирането ще е за всички, без съдебна заповед и извършвано от частни субекти. Според решение на Европейския съд, постоянният и общ автоматичен анализ на частни комуникации нарушава основните права (дело C-511/18, параграф 192).

Отварянето на комуникациите между потребителите дава и възможност на почти всеки да се включи в канала за комуникация и да разбере кой с кого говори и за какво. Това напомня много на подслушването на мобифоните с радио среден клас, преди да навлезе криптирането на GSM операторите.

В интернет са налични много материали, с повече аспекти на самото предложение – ако потърсите „chatcontrol” или посетите тази статия, която е ползвана и като източник на настоящата публикация.

Как се вземат решенията за България

Интересна в случая е и позицията на България по темата. Нашият представител в Съвета на Европа е посланик Румен Александров, които е начело на постоянното представителство на България в ЕС. Той, обаче не взема решенията, а само ги гласува. Позициите на България, с които се представляват интересите на страната, се изготвят и одобряват от съответните ведомства в страната (по материали на МВнР).

Одобряването на съгласувани позиции, в които са отчетени интересите на всички заинтересовани страни – администрация, неправителствен сектор, синдикати – се извършва от Съвета по европейските въпроси (СЕВ).

Всяко министерство е отговорно да изготви българската позиция по въпрос, който се обсъжда в Европейския съюз. Позицията се изготвя от работната група, в която влизат представители на други администрации, НПО, граждански организации и др.

Най-важните и политически решения, свързани с членството на България в Европейския съюз, се обсъждат на заседанията на Министерския съвет.

Координацията по изработването на позициите на България се извършва от две звена в администрацията:

Дирекция „Координация по въпросите на Европейския съюз” в администрацията на Министерския съвет осъществява цялостната координация с ресорните министерства и институции в страната в областта на европейските въпроси;

Дирекция „Политики и институции на ЕС”, Генерална дирекция „Европейски въпроси” в Министерството на външните работи отговарят за връзките с Постоянното представителство на България към ЕС, за въпросите от компетентността на КОРЕПЕР и за отношенията с посолствата на държави членки на ЕС в България и на българските посолства в държавите членки на ЕС.

Разследването на Богомил Шопов още продължава. Той се е обърнал към всички отговорни институции, включително и по закона за достъп до обществената информация. Към момента няма отговор.

“Дали в възможно да сме проспали такава важна позиция улисани в политически борби между двата мандата? Или пък решението е някъде там и ние като общество нямаме достъп до него. Ще продължаваме да дълбаем, за да разберем какво става”, казва Шопов и приканва всички, които имат достъп до информацията по друг канал да помогнат с обществен натиск.

Голямата скоба

Защитниците на цифрови права, които се борят за запазването на тайната на кореспонденцията, което беше много трудно извоювано преди няколко години, са често обвинявани, че точно в този случай биха навредили на борбата срещу престъпленията, свързани с деца. Това, разбира се, е един от онези похвати, с които желаещите да следят всяка ваша комуникация си служат, за да манипулират общественото мнение, казва Шопов.

“Ние предлагаме алтернативи и сме готови за диалог на всякакво ниво, за да помогнем този проблем да бъде решен. Вместо неефективни технически опити за ограничаване на разпространението на експлоатационния материал, който е бил пуснат, всички усилия трябва да се съсредоточат върху предотвратяването на такива записи на първо място. Концепциите за превенция и обучението играят ключова роля, тъй като по-голямата част от случаите на злоупотреба никога не стават известни. Организациите за защита на жертвите често страдат и от нестабилно финансиране”, допълва той.

За да се постигне ефективна превенция на онлайн злоупотреба и особено манипулация на деца, трябва да се изисква от онлайн услугите да поставят на видно място функциите за докладване в платформите. Ако услугата е насочена към и/или използвана от млади хора или деца, от доставчиците следва също да се изисква да ги информират за рисковете от онлайн манипулацията. Масовото наблюдение никога не е решение, категоричен е Шопов.

Какво следва?

Гласуването беше отложено, тъй като белгийското председателство счете, че няма да може да събере подкрепа. Следващата стъпка е този въпрос да се обсъжда по време на председателството на Унгария, което започва след броени дни, на 1 юли 2024 г.

Ако искате да бъдете уведомявани за промените, има пощенски списък, за който може да се запишете или пък следете блоговете в България и по света, когато пишат за #chatcontrol.

Коментари по темата: „Проспа ли България важно решение за нашите цифрови права?”

добавете коментар...

  1. Ket

    Съветът на Европа и Европейският съвет са различни институции, моля коригирайте!

Коментар