Вътрешното производство на фотоволтаични технологии в ЕС остава много слабо и за момента няма изгледи за съществено разширяване, даже напротив (снимка: CC0 Public Domain)
Делът на ЕС в глобалния производствен капацитет за соларни фотоволтаични системи е спаднал до по-малко от 1%, според нов данни. Производството на PV технологии в пакта остава най-скъпото в света, а най-евтино е в Китай. Вследствие на опитите да се ограничи доминиращата позиция на азиатската страна в този сектор, ЕС може би ще започне да внася повече фотоволтаични системи от САЩ – но и там производството е доста по-скъпо от това в Китай.
Според последния доклад за перспективите на енергийните технологии за 2024 г. (ETP-2024), публикуван от Международната агенция по енергетика (IEA), при настоящите политики пазарът на тези чисти технологии почти ще се утрои до 2035 г. и ще надхвърли 2 трилиона долара.
Глобалните инвестиции в производство на чисти технологии са се увеличили с 50% през 2023 г., достигайки 235 милиарда долара. 4/5 от вложенията в производство на чисти технологии през 2023 г. – около 188 милиарда долара – са изразходвани за производство на соларни фотоволтаици и батерии. Заводите за електрически превозни средства представляват още 15%.
На фона на всичко това Китай си остава страната с най-ниски разходи за производство на ключовите технологии за чиста енергия, разглеждани в доклада, без да се взема предвид предполагаемата финансова подкрепа от правителството в страната. Производството на слънчеви фотоволтаични модули, вятърни турбини и батерийни технологии струва средно с 40% повече в Съединените щати, с 45% повече в Европейския съюз и с 25% повече в Индия.
Тенденцията е забележителна, като се има предвид, че докладът прогнозира скок на глобалното търсене на соларни модули от 460 GW през 2023 г. до 674-860 GW през 2035 г. и до 724-894 GW през 2050 г.
ЕС остава топ-вносител
Към момента Европейският съюз е най-големият вносител на слънчеви фотоволтаични модули в света, като вътрешното производство покрива малко под 15% от търсенето през 2023 г. За сметка на това вносът – главно от Китай и Югоизточна Азия – е достатъчен, за да покрие по-голяма част от търсенето, водещо до значително увеличение на запасите, които възлизат на около три пъти нивото на годишните инсталации през тази година.
Делът на ЕС в глобалния производствен капацитет за соларна фотоволтаична енергия е спаднал до по-малко от 1%. Единственото изключение от тази тенденция е полисилицият, където Европейският съюз държи 3% от световното предлагане благодарение на високата чистота на полисилиция, произвеждан в Германия.
Според МАЕ, ЕС ще остане най-големият вносител на модули в света и през 2035 г. Основната промяна, която се очаква, е част от вноса да идва от САЩ. Вътрешното производство ще е около 7 GW, тъй като в момента няма „значителни” данни за съществено разширяване на производството. Напротив, казва МАЕ – има признаци, че съществуващият капацитет за производство на модули може да бъде намален.
Политиките могат да променят пейзажа
МАЕ отбелязва, че „правителствата трябва да съчетаят своя ангажимент за добре функциониращи пазари и рентабилен преход към чиста енергия, от една страна, с необходимостта от установяване на безопасни и устойчиви вериги за доставка на чисти технологии, от друга”. Това, според агенцията, означава, че трябва да се направи труден избор за това кои индустрии да се подкрепят, как да се структурират търговските отношения и къде да се приоритизират стимулите за иновации.
Докладът сочи още, че т. нар. нововъзникващи и развиващи се икономики биха могли да използват своите конкурентни предимства, за да се придвижат нагоре по веригата на стойността, когато става дума за пазарите на чисти технологии.
Например, Югоизточна Азия може да се превърне в едно от най-евтините места за производство на полисилиций и пластини за слънчеви панели през следващите 10 години, докато Латинска Америка – по-специално Бразилия – има потенциала да разшири производството си на вятърни турбини за износ към други пазари в Америка.
Северна Африка има ресурсите да се превърне в производствен център за електрически превозни средства през следващото десетилетие, докато няколко държави в Африка на юг от Сахара биха могли да произвеждат желязо с нискоемисионни водородни технологии.