Заплата без да работиш: привилегията да си програмист

Около 9,5% от програмистите в Топ 12 ИТ компании са „призрачни инженери”
(снимка: CC0 Public Domain)

Напоследък все по-често се коментира състоянието на софтуерната индустрия. Има крайни мнения, че програмистите стават излишни, заради навлизането на изкуствения интелект. Това, разбира се, е много спорна оценка на ситуацията в бранша, но са налице отчетливи тенденции на спад в търсенето на софтуерни разработчици, поради кризисни процеси в икономиката. Като резултат от това част от наетите висококвалифицирани кадри реално нямат работа, но компаниите не рискуват да се разделят с тях.

Оказва се, че почти 10% от разработчиците в ИТ гигантите се водят на щат и получават заплата, но не допринасят за компанията. Много програмисти решават минимални проблеми. Големите ИТ компании губят сумарно стотици милиарди долари от тях на годишна база, вероятно от това губят и по-малките фирми.

„Призрачни инженери”

Специалисти от Станфордския университет (САЩ) направиха проучване и установиха, че почти всеки десети програмист в големите ИТ компании е безполезен както за екипа, така и за самата компания. 9,5% от разработчиците „излежават присъда” като идват на работа, но не работят – просто се преструват, че го правят.

За да не бъдат уволнени, те изпълняват минималния брой задачи. Един от авторите на изследването, Егор Денисов-Бланш, нарича такива програмисти „призрачни инженери”.

Изследователите стигат до тези изводи след мащабно проучване. Те са анализирали работата на повече от 50 хиляди софтуерни инженери, работещи в неколкостотин компании. Освен това са разработили високоспециализиран математически модел за количествено определяне на работата на програмистите.

Моделът анализира код от частни Git хранилища, представяйки се за група от 10 експерти. Всяка промяна, предложена от програмистите на конкретен продукт, е оценена спрямо цял списък от параметри.

Разочароващи заключения

След анализа на резултатите, изследователите установяват, че от общия брой софтуерни инженери, които предпочитат да работят дистанционно, 14% почти не участват в разработването на продукти, а само имитират активна дейност. Това е над два пъти повече от броя на програмистите, работещи в офис – около 6% от тях са „призрачни инженери”. Такива има и сред привържениците на хибридния работен график – те са 9%.

Учените са използвали различни методи на изследване, преди да направят окончателни заключения. По-специално, те са следили броя на ангажиментите, предложени от разработчиците. Според тях, този метод не може да се нарече много точен, но ясно разкрива огромния брой “безделници” сред програмистите.

Установено е, че повече от половината разработчици (около 58%) предлагат не повече от три ангажимента на месец. Останалите 42% на пръв поглед са по-производителни, но при внимателно вглеждане се разбира, че това са фиктивни ангажименти. Тяхната работа често включва редактиране буквално на един знак на ред.

Колко биха спестили корпорациите

Говорейки за проучването, Егор Денисов-Бланш предлага да се изчисли размерът на годишните спестявания, които голяма компания може да очаква, ако уволни всички свои „призрачни инженери”. При изчисленията е взето предвид, че в момента в тази категория попадат около 9,5% от софтуерните инженери в корпорациите.

Например за IBM, която разполага със 180 хиляди програмисти, може да се предположи, че около 17,1 хиляди от тях на теория са безполезни за компанията. Уволнението им ще намали годишните разходи на компанията с близо 2,6 милиарда долара. Спестяванията на Microsoft биха били около 1,6 милиарда долара годишно, а на Oracle – приблизително 1,43 милиарда долара.

Рейтингът включва 12-те най-големи ИТ компании в света. Ако добавите парите, които те спестяват, към чистата печалба и не вземете предвид допълнителните разходи, тогава въздействието върху пазарната капитализация на 12-те компании, ако уволнят непродуктивните и безполезни инженери, ще възлезе на общо 465 милиарда долара.

В този случай компаниите няма да загубят абсолютно нищо и общата производителност на останалите им програмисти няма да намалее.

Освен това Егор Денисов-Бланш екстраполира тези изчисления към целия свят и установява, че годишните загуби от „призрачни инженери” възлизат на 90 милиарда долара. Той изхожда от факта, че в света има около 28 милиона програмисти, от които 6,5%, или 1,8 милиона, не правят почти нищо на работа.

Освен това, според Денисов-Бланш, средната годишна заплата на програмист е 50 хиляди долара. Той умножава тази сума по 1,8 милиона и получава същите 90 милиарда долара.

Лудост, безумие…

Егор Денисов-Бланш нарича лудост, безумие, факта, че в съвременния свят почти 10% от програмистите получават заплата за почти нищо. Според него, това несправедливо натоварва екипите, пилее ресурсите на компанията, блокира работни места за други и ограничава напредъка на човечеството.

В публикацията си той споменава потребител Deedy в социална мрежа X, който дава цял списък с големи компании, чиито програмисти правят средно по две промени на месец годишно. Сред тях са световноизвестните Adobe, Autodesk, Cisco, Citrix, IBM, SAP, VMware и много други.

Тези специалисти предпочитат да не контактуват със своите началници или колеги, като избягват имейли и виртуални средства. В същото време те работят от вкъщи по-малко от пет часа на ден и печелят стотици хиляди долари годишно.

Логичното предположение на мнозина, че такива програмисти не пишат код, а го генерират с помощта на изкуствен интелект, е оборено от Deedy. Според него, тези разработчици са станали толкова спокойни, че нямат ни най-малка представа за възможностите на съвременните невронни мрежи.

Коментари по темата: „Заплата без да работиш: привилегията да си програмист”

добавете коментар...

  1. Програмист - 10000 лева

    Днеска съм написал 30 реда код и съм ги качил в локалния gitlab. Време е за кафе и после да си ходим.

  2. ъъъхъ

    Първо, това не е проблем само на софтуерните компании.

    Второ, при мениджърските позиции ситуацията е точно наопаки. 10% вършат работа, останалите 90% пилеят ресурси (в пъти повече от програмистите), намаляват продуктивността на екипите съществено и прочее.

Коментар