Софтуерните проблеми понякога имат прости решения, открити случайно, с късмет
(снимка: CC0 Public Domain)
Обикновен инженер, служител във фирма за ИТ услуги, успял за 10 минути да поправи неработещ софтуерен код на езика Fortran, с който програмистите в компанията се борили с месеци. Това му спечелило приятелството на сприхавия ИТ директор на клиента.
Инженерът открил грешка в програмния код, написан на Fortran, поради която софтуерът “замръзвал” в най-неподходящите моменти. Няколко месеца програмистите не можели да открият проблема, което разгневило ИТ директора на компанията-клиент, известен със сприхавия си нрав, разказва за случката The Register. “Подвигът” успокоил ИТ директора и спечелил на инженера неговите симпатии и уважение.
Неочаквана помощ отвън
Понякога решението на проблем, с който софтуерните специалисти не могат да се справят, може да дойде от страничен човек без умения по програмиране. В историята, за която разказва The Register, инженер, представен като Борис, сам и в най-кратки срокове поправил една много важна и сложна програма.
Ситуацията се разиграва преди доста години, когато дори в много големи ИТ компании „сърцето” на ИТ инфраструктурата не бяха малки модерни сървъри, монтирани в стелажи, а гигантски мейнфрейми (известни още като “големи машини”). Борис е работил за компания, която предоставя различни технически услуги на клиенти, включително неназован „голям международен автомобилен производител”.
Авто-компанията използвала софтуер за планиране на производството на стар мейнфрейм с лентови устройства. Програмата редовно отказвала да работи, а ИТ директорът бил много избухлив. „Той беше известен като човек, който ядеше [хората по] “поддръжката на клиенти” на закуска”, споделя Борис пред The Register.
Инженерът трябвало да се изправи срещу него лице в лице против собствената си воля, но успял да спечели уважението му, след като толкова критична програма, която постоянно се проваля, изведнъж започнала да работи правилно. Борис оправил кода за 10 минути, въпреки че програмистите се борили с това от месеци.
Внезапни замръзвания
Очевидно Борис бил сред последните служители, които, според ръководството, имали поне някакъв шанс да поправят бъгавото приложение. Преди него в офиса на автомобилната компания били изпратени други специалисти и по-конкретно софтуерните. Последвали ли ги хардуерните експерти, защото проблемът не бил открит в софтуера.
„Понякога приложението за планиране внезапно замръзваше в произволни моменти без видима причина”, разказва Борис. „Това беше много разочароващо, защото закъсненията в наличността на производствените графици пречеха на работата на завода, струвайки сериозни пари”.
Никой не успял да определи причината за замръзването на програмата. Специалистите, които проверили работата на мейнфрейма преди Борис, уверявали, че машината работи според очакванията и всичките ѝ системи са в идеално състояние.
Последна инстанция
Тестването на мейнфрейма и всичките му системи продължило месеци, но автомобилната компания като клиент едва ли е била доволна от това. Към края на проверките ядосаният ИТ директор поискал компанията му да плати компенсация и да бракува мейнфрейма.
В отчаянието си, ръководството на доставчика възложило на Борис да разреши ситуацията, макар и против волята му. Първо, той познавал характера на ИТ директора, и второ, неговите умения – инженерни и научни – очевидно не били приложими в ситуацията с бъгав софтуерен код. Освен това той не знаел абсолютно нищо за планирането на поточните линии в автомобилния завод.
И все пак Борис се съгласил с тази задача. Той посетил офиса на автомобилната фирма, където по думите му бързо бил навикан и заплашен от ИТ директора.
Борис успял да запази самообладание и поискал от CIO-то изходния код на приложението. „За щастие беше във Fortran, един от езиците за програмиране, с които бях запознат”, споделя той.
Оказва се, че проблемът, с който нито програмистите, нито специалистите по мейнфрейм са могли да се справят, е скрит именно в изходния код. Борис го открива и поправя само за 10 минути, а решението се оказа максимално просто и очевидно.
След като открил грешката в кода, Борис я поправил, прекомпилирал програмата, стартирал я и осъзнал, че проблемът, с който колегите му се борят от месеци, е решен.
Щастлива случайност, късмет
Борис смята, че това, което е направил, е щастлива случайност. Но като поправил софтуера на мейнфрейма, той си усложнил живота, тъй като сприхавият ИТ директор веднага го харесал.
„Оттогава нататък станах негов човек, който иска съвети за почти всичко – от избора на хардуер до разработване на приложения, и всички се отнасяха към мен с уважение”, казва Борис.
Но той знаел, че това не може да продължи дълго, защото фактът, че успял да коригира програмата, е бил просто случайност, късмет. Затова Борис живеел в страх, че ИТ директорът рано или късно щял да разбере това и да стовари гнева си и върху него.
„За щастие бях преместен в чужбина по друг проект, преди всичко да стане ясно”, въздъхва с облекчение Борис в своя разказ за тази необикновена история.