Ново, финансирано от ЕС научно изследване, провокирано от корабокрушение от 17-ти век, разкрива как няколко века транстихоокеанска търговия е моделирала медицината, корабостроенето и географските знания и е изградила междукултурни връзки, които все още имат значение и днес.
от Гарет Уилмър
През 1609 г. испанският галеон Сан Франциско потъва до Япония след плаване в бури и урагани на път от Филипините към Акапулко в Мексико. Това корабокрушение отнася със себе си много на брой важни следи за продължилата няколко века транстихоокеанска търговия и културен обмен.
Сега, повече от 400 години по-късно, съдбата на Сан Франциско вдъхновява международен екип от финансирани от Съюза изследователи. Целта им е да хвърлят нова светлина върху епохата на така наречените испански манилски галеони и трайното наследство от тези епични океански плавания.
Скритото въздействие на пътя на коприната
Сан Франциско е един от многото плавателни съдове във флотата от търговски кораби, свързвали Азия със Северна и Южна Америка от 16. до началото на 19. век. Те пренасяли луксозни стоки, като сребро, коприна, подправки и керамика от Китай и други части на Азия, които се обменяли за сребро и други артикули от Новия свят, като лекарства, какао, вино, растения и бои.
Като част от научноизследователска инициатива, продължаваща шест години и половина и наречена TRANSPACIFIC, целта на изследователите е да разкрият какво означава продължилата три века непрекъсната търговия за контактите между народите и споделянето на знания.
Най-важните за тях интереси включват проследяване на начина на разпространение на болестите, как са се търгували и пренасяли лекарствата и как екипажите на галеоните са взаимодействали с околната среда по време на своите плавания.
„В съвременния капиталистически свят е важно да се покаже как е възникнала глобализацията и кой е допринасял за преноса на знания“, казва професор Ангела Шотенхамер, главен изследовател в екипа на TRANSPACIFIC. Тя е и професор по история на средновековния период на Китай и на ранния съвременен свят в Льовенския католически университет в Белгия.
По-дълбоко потапяне в миналото
Вдъхновението за това научно изследване идва в разговор между Шотенхамер и дългогодишния сътрудник, д-р Джун Кимура, морски археолог в университета „Токай“ в Токио, след гмуркане в търсене на останките на Сан Франциско.
„За съжаление, екипът му не намира нищо“, казва тя. „Морското дъно е на дълбоко, а повечето от останките вероятно са били отнесени.“ Това обаче води до задълбочено обсъждане колко малко все още знаем за манилските галеони.
От този момент екипът на проекта TRANSPACIFIC се впуска в проучване на редки ръкописи, дневници и карти от музейни и библиотечни архиви по целия свят. Те започват да използват и археологически находки и исторически данни, за да възстановят посоката на ветровете и океанските течения.
„Намерихме толкова много материали, че осъзнахме, че реално засягаме само малка част от темата“, казва Шотенхамер. „Има още толкова много за изследване.“
Балсам за рани
Една вълнуваща находка касае перуански балсам, смола от дървото Myroxylon balsamum в Латинска Америка, отдавна ценено като локален антисептик. Пренесен в Азия с манилските галеони, той се разпространява сред китайския елит и дори стига до армията на Цин.
„Открих, че генерал от армията на Цин е искал да получи допълнителни количества от това вещество“, казва Шотенхамер. „Ако е използван в армията за лечение на рани от мечове, това показва как дори привидно странични аспекти на търговията може да са имали сериозно въздействие.“
Подобни находки, включващи много лекарства, билки и растения, използвани на галеоните и произхождащи от Северна и Южна Америка, намират отзвук в днешно време поради нарастващия интерес към природните лекове и лекарствата на растителна основа.
За да изследва по-задълбочено обмена на лекарства, екипът възстановява лекарствената номенклатура на Агустин Санчес, испански „бръснар-хирург“, който умира на борда на галеона Сан Мартин през 1592 г.
Освен инструменти, като спринцовки, ножове или ножици, неговата колекция включва и медицински текстове. В един от тях се препоръчва да се смесят листа от наркотично растение, наречено picietl, или ацтекски тютюн, с варовик и чесън, за да се приготви лек, за който се е вярвало, че лекува болести, отблъсква отрови и закриля от зли духове.
Други ценени вещества включват камфор — естествен антисептик, извличан например от камфорно дърво, характерно за Източна Азия.
Намиране на правилната комбинация
Според д-р Мариана Санчес, изследовател на ранния период от съвременната история на медицината на испаноговорещите държави в Льовенския католически университет, европейските пътешественици възприемат познанията на местното население, като приспособяват леченията за тропическия климат.
„Изглежда, че пътешествениците наистина са разбирали, че знанията на местните хора са важни“, заявява Санчес.
Изследователският екип проучва и други загадки, като например как мореплавателите са осигурявали достатъчно питейна вода за дългите преходи през Тихия океан.
На галеоните назначавали „пазител на водата“ (alguacil de aguas) и разработвали методи за пречистване на морската вода и събиране на дъждовна вода. Освен това островните жители скоро разбрали, че водата е ценна стока, и започнали търговия с нея с чуждестранните моряци.
„За един галеон с екипаж от няколкостотин души трябва много вода“, казва д-р Матю Торк, морски историк в Льовенския католически университет. „Така сред местното население на островите се развива местна бартерна икономика за вода и други провизии, от които европейците се нуждаели много.“
Друго откритие е евентуалната роля на шоколада. Въпреки изтощителните тихоокеански плавания някои записи показват изненадващо ниска смъртност сред екипажите.
„От самото начало се чудехме как испанците са успявали да поддържат тази търговия в продължение на 250 години на такива огромни разстояния“, казва Торк.
Една възможна следа се крие в честите препратки към какао на борда. Тъй като то е богато на флавоноиди, изследователите предполагат, че може да е подпомагало действието на витамин С, задържайки развитието на скорбута в съчетание с плодове и зеленчуци.
Оформяне на разбирането ни за глобализацията
Екипът на TRANSPACIFIC сега разработва цифрова база данни, за да проследява потока от стоки, хора и идеи през продължилата три века търговия. Работата им разкрива как са пътували знанията, как неформални и на пръв поглед странични фактори са засягали търговията и как културите са се преплитали. Научните им изследвания ще приключат през 2026 г.
„Надяваме се, че тези изследвания изцяло ще променят възгледите ни за тихоокеанската търговия в исторически план“, заявява Шотенхамер. „Те разкриват колко тясно свързан е бил светът, доста преди съвременната глобализация.“
Продължаващото разкриване на скрити връзки от страна на изследователите ни напомня в каква степен наследството от този глобален търговски маршрут все още влияе на живота ни днес.
Изследванията в тази статия са финансирани от Европейския научноизследователски съвет (ЕНС). Възгледите на интервюираните лица не отразяват непременно позицията на Европейската комисия. Статията е публикувана за пръв път в Horizon, списанието на ЕС за изследвания и иновации.
