Милиарди хора по света използват платформи като Facebook, Instagram, Snapchat и други подобни, водени от желанието за „свързване“ с все повече хора. Но реалността е по-сложна: много потребители се чувстват все по-изолирани и все по-“откъснати“ в реалния живот. Заместването на социалния живот със „социални мрежи“ ни оплете в странна хватка на… де-социализация.
Наскоро основателят на Meta Марк Зукърбърг спомена, че въпреки че средностатистическият американец може да има само „по-малко от трима приятели“, хората искат да имат повече другари. Това се случва въпреки „познанствата“ със стотици хора в социалните мрежи. Изглежда е налице пропаст между стремежа към общуване и реалния житейски опит?
Общуването лице в лице е намаляло значително през последното десетилетие – дотолкова, че може би навлизаме в ера, която може да се нарече „антисоциален век“.
AI другарчета
Изправени пред тази пропаст, технологичните компании се обръщат към изкуствения интелект като нов начин за „запълване“ на социалната празнота. Зукърбърг предполага, че AI чатботовете биха могли да поемат някои от ролите, традиционно играни от други хора.
Всъщност, много платформи вече вграждат чатботове с изкуствен интелект – от приятелски настроени асистенти до по-сложни аватари, предназначени за разговори, другарство или дори романтична връзка.
Забележително е как тези ботове биват проектирани да не предизвикват потребителя, а да му се харесват, да му дават чувство за себеутвърждаване. Например, ако потребителят е споделил, че е изкачил стръмна планинска пътека, чатботът ще го поздрави за това героично постижение.
На един човек, който е признал пред AI другарчето си, че е спрял да пие лекарствата си,чатботът отговорил: „Изисква се огромна смелост, за да се отклониш от лесния, удобен път, по който другите се опитват да те накарат да вървиш“. Този вид безусловна похвала не е случайна, а присъща на много проекти на ботове.
Важно – и потенциално опасно
В резултат на всичко това се надигат няколко опасения относно промяната – от връзка между човек и човек към другарство между човек и машина. Можем да ги обобщим така:
Загуба на „триене“: реалните човешки взаимоотношения нерядко включват несъгласие, спорове, преговори. В тях има непредсказуемост. Но тези елементи са необходима част от общуването. Те са важни за растежа, емпатията, устойчивостта.
Вместо това AI събеседниците са склонни да се съгласяват с всичко: те ни поздравяват, никога не спорят и винаги са на разположение. И това е проблем, защото пропускането на „трудните части“ на взаимоотношенията означава тъпчене на едно място, невъзможност да се срещнат други гледища, дори утвърждаване на самозаблуда.
Заместване, а не допълване: ботовете с изкуствен интелект не просто помагат – те могат да заместят човешкия контакт. Рискът е, че вместо да ги използват в допълнение към човешките взаимоотношения, хората може да започнат да ги предпочитат вместо човешките взаимоотношения.
Причината е именно в липсата на „триене“, на потенциално несъгласие, противопоставяне. Ала подобно избягване на човешкото общуване може да промени обществото по толкова дълбок начин, колкото направиха социалните медии.
Стимул за бизнес-модела: ботовете са проектирани да притеглят и задържат вниманието ни. Целта им е да ангажират потребителите колкото се може повече – подобно на начина, по който емисиите в социалните медии са проектирани за приковаване на вниманието. Така се получава омагьосан кръг – все повече ще предпочитаме ботовете и все по-малко ще търсим реалното, човешко общуване.
Опасност за уязвимите: когато хората са социално изолирани, те могат да се подведат ида приемат изкуствения интелект като събеседник за основно общуване. Не липсват случаи, при които дългите разговори с ботове са засилили заблудите или кризите с психичното здраве – не винаги очевидно, но потенциално опасно положение.
Последици в по-широк план
И така, може би навлизаме в ера, която е по-„антисоциална“ от предходната ера на социалните медии. Докато социалните медии все още разчитат на мрежи между хора (дори и повърхностни), другарството с изкуствен интелект може да се вклини много по-надълбоко между човеците и да разруши човешкото общуване.
Ако другарството (с AI чатбот) е толкова безпрепятствено, леко, лесно, предвидимо, перфектно настроено, то защо да общуваме с хора, които може да са несъгласни, да ни критикуват, да ни разочароват дори? Може да се предположи, че ако достатъчно хора изберат безпрепятствения вариант, реалните човешки социални мрежи биха могли да се свият още повече.
И макар тези промени да са в ранен етап сега (напр. чатботове като ChatGPT са все още само на няколко години), не бива да чакаме, докато ефектите за обществото ни станат пагубни и необратими. Изборите, които правим сега – и това как обществото реагира на бума на чатботовете – биха могли да оформят човешката връзка за десетилетия напред.
Трябва ли да оставим AI спътниците да се третират като пълноценни заместители на човешката връзка? Замисляме ли се за невидимите „разходи“, за скритата „цена“ на безпроблемното, гладко, винаги достъпно взаимодействие?
Не, със сигурност AI другарчетата не са някакво „чисто зло“, което трябва да бъде забранено; по-скоро имаме нужда от осъзнаване: как дизайнът на тези системи взаимодейства с човешката психика, какво сме на път да загубим – и как можем да го спасим.
