Въпреки отчетливото забавяне на растежа спрямо предишните години, софтуерният сектор на България запазва положителна динамика и генерира значителен принос към БВП, износа и публичните финанси, сочи новият доклад „БАСКОМ Барометър 2025″, представен днес от асоциацията.
Прогнозите за 2025 г. сочат, че експортът на софтуер ще достигне около 9,53 млрд. лв., а делът на софтуерния сектор в БВП ще надхвърли 5%.Секторът остава фундаментален, стратегически и стабилизиращ елемент на българската икономика.
През 2024 г. софтуерният сектор отбелязва 11,5% ръст на приходите, като приходите от износ достигат 8,8 млрд. лв. – увеличение с над 1,04 млрд. лв. на годишна база. Над 87% от всички приходи в сектора са от експорт, което прави индустрията №1 по износ на услуги и по инвестиции в R&D с дял от 33,4%.
„Растежът на сектора се забавя през последните години – това се усеща в бюджетите, в броя и размера на проектите, а при някои от компаниите е и много по-сериозно. Това забавяне е типично за зрели индустрии, но е светеща лампа, че нашият растеж не е даденост”, коментира Крум Хаджигеоргиев, председател на УС на БАСКОМ.
„Оставаме оптимисти за бъдещето, тъй като софтуерната индустрия продължава да е стратегическа, силна и с ключово значение за икономиката”, допълни той.
Паралелното вътрешно допитване до членовете на асоциацията показва умерен оптимизъм – близо 60% от компаниите, членове на БАСКОМ, очакват ръст на обема на продажбите и пазарния дял, като най-уязвими остават микро и малките компании.
Над 85% от фирмите планират намаляване темпа на ръст на възнагражденията, а повече от 35% обмислят замразяване на инвестициите и промяна на бизнес модела.
Икономически принос и заетост: ефектът на ИТ талантите
Софтуерният сектор е сред най-силните работодатели в страната. През 2024 г. са създадени 1 090 нови работни места, а общият брой заети вече надхвърля 60 000 специалисти. През 2025 г. се очаква техният общ принос към държавния бюджет да достигне над 2,79 млрд. лв. данъци и осигуровки – със 130 млн. лв. повече спрямо 2024 г.
Едно работно място в софтуерната индустрия генерира три пъти повече публични приходи от средното за страната, което демонстрира стратегическото значение на ИТ таланта за икономическата стабилност и растеж на държавата, подчертаха от БАСКОМ.
Наблюдава се изравняване на възнагражденията между София и регионите, което говори за разширяване на високотехнологичната заетост извън столицата и за по-балансирано териториално развитие на сектора.
Пазарът на труда: спад има, но контролиран и предвидим
Според анализ на DEV.BG за 2024–2025 г., пазарът на труда се нормализира. Данните показват, че общият брой на обявите в софтуерните професии остава стабилен, но се наблюдава трансфер на търсенето между направления.
Например, част от компаниите намаляват обявите за класически роли като Manual QA, Tech Writer и PHP, но същевременно се увеличават обявите в области като Machine Learning, AI и Data Modelling, CyberSecurity и ETL/Data Warehouse. Тази динамика е пряко свързана с масовото навлизане на AI и автоматизацията, които променят структурата на ролите.
Над 10 пъти расте съотношението на брой кандидати за една обява.
На този фон е видно, че пазарът не преживява спад, а естествена реорганизация, характерна за всички зрели технологични екосистеми. Увеличава се конкуренцията между кандидатите за работа, което е отлична новина за най-подготвените, както и за компаниите, които могат да наемат все по-добри специалисти.
Останалите сектори трябва да настигнат софтуерния
БАСКОМ призовава за ускорена дигитализация и технологична трансформация в останалите ключови икономически сектори, за да се повиши тяхната конкурентоспособност.
„Ако не модернизираме образованието, земеделието, здравеопазването, индустрията и публичния сектор, рискуваме да останем икономика с един единствен високотехнологичен стълб. Технологичното бъдеще е неизбежно, но то изисква стратегическа политика”, заключи Георги Янчев.
