Българските ученици вече масово използват изкуствен интелект

Образователната система в България търси най-подходящия начин да интегрира изкуствения интелект безопасно, отговорно и ефективно, сочи национално изследване на организационната, технологичната и педагогическата готовност за внедряване на AI в българските училища, проведено от БАСКОМ съвместно с Министерството на образованието и науката.

94,7% от българските ученици вече използват изкуствен интелект за учебни цели, а близо половината (47.6%) работят с него всеки ден или няколко пъти седмично, показват резултатите от проучването, което е първото по рода си у нас.

Водещи нации, които доскоро имахме като пример, където електронното съдържание взимаше връх, започват да преосмислят своите политики, заяви министърът на образованието проф. д-р Георги Вълчев при представяне на резултатите от изследването.

„Но това не означава, че ние може да се разминем без технологиите. Изкуственият интелект действително се развива с такава бързина, че ако не намерим нужните решения за неговото използване, ще нанесем може би вреда, тъй като той  –  със или без санкции –  се използва вече. Затова трябва да видим възможностите за внедряването му в образователния процес”, допълни министърът.

„Изследването действително ще ни даде добри отправни точки за намиране на верните решения. Изключително важно е това да стане с широк обществен консенсус. Не може да отлагаме дълго добрите практики, което преминава и през обучения на учителите, защото те са хората, които трябва да регулират този процес”, каза още проф. д-р Георги Вълчев.

Проучването обхваща над 10 000 ученици, 1 767 учители и 210 училищни лидери (директори и заместник-директори) от 25 административни области в страната и предоставя най-пълната до момента картина за навлизането на изкуствения интелект в българското училищно образование.

Един от най-значимите изводи е, че използването на изкуствен интелект сред учениците вече е масово и нормализирано. 56% от анкетираните споделят, че са се научили да използват изкуствен интелект напълно самостоятелно, което поставя училището пред предизвикателството да задава рамката, в която учениците изграждат отговорни и устойчиви навици за работа с новите технологии.

Д-р Александър Ангелов от УС на БАСКОМ очерта три направления, в които държавата и МОН могат да си партнират ефективно:

• Има вече няколко десетки училища, които са подали заявки за паралелки, профили или други направления, свързани с разработването и изучаването на изкуствен интелект. Тези училища са разположени в различни части на страната и имат различна готовност, но ако те съумеят бързо и без допълнителни ресурси да реализират това, ще имаме национална мрежа от 20-50 организации, които ще се превърнат в ролеви модел и посланици на добри практики.

• Второто предложение е да се работи по създаването на учебни програми, които да бъдат изградени от концепцията към инструментите, понеже инструментите се променят много бързо и няма нито време, нито смисъл да се усвояват.

• Третото предложение е изкуственият интелект първо да навлезе хоризонтално в административните процеси – при ръководителите и мениджърите на образователната система. Когато те придобият увереност и доверие в тези технологии, използването им естествено ще се разшири към административната работа на учителите и поетапно към целия образователен процес.

Според изследването, учителите вече имат сериозна базова грамотност по отношение на изкуствения интелект. При педагозите най-висока готовност към момента има при използване на изкуствения интелект в административните дейности, където ползите са най-бързо измерими.

Остава предизвикателството изкуственият интелект да бъде по-активно използван в учебния процес. Това очертава посоката за следващата голяма стъпка в практическата квалификация и методическата подкрепа за българските учители.

Най-често технологията се прилага при подготовката на уроци и създаване на учебни материали, докато теми като оценяване, дизайн на задачи и проследяване на личния принос на учениците тепърва изискват нови подходи и методическа подкрепа. В основата на този процес не стои самата технология, а изграждането на нов тип грамотност – умения за критично мислене, отговорно използване и разбиране на изкуствения интелект.

Етичните измерения на AI вече се разпознават в училищната среда, като темата надхвърля риска от преписване и включва дезинформация, дийпфейк съдържание, онлайн тормоз, защита на данните и влияние върху ученическото усилие.

Данните насочват вниманието към по-ясни писмени правила, процедури за реакция и разбираема комуникация към учениците и родителите, така че етичните очаквания да бъдат видими, последователни и приложими.

Според Доброслав Димитров, представител на Консултативен съвет на БАСКОМ, само държавата може да разгърне в мащаб подобна цялостна стратегия за разумното ползване на изкуствен интелект. 

„И само бизнесът може да даде най-актуалната информация за това какво се случва на терена на изкуствения интелект, тъй като технологията се променя в рамките на месеци, а понякога и на седмици. Дори на технологичните хора им е трудно да следят всички промени, скоростта се ускорява и не трябва да подценяваме колко голяма е тази промяна”, каза Димитров.

Според него, изкуственият интелект ще преобърне всяко работно място, което не е свързано с физически труд. В ИТ индустрията това вече се случи – тя е „буквално с краката нагоре в момента, а ние сме канарчето в мината – ако сега това се случва при нас, ще се случи и във всички останали сектори съвсем скоро”.

„Тук вече не става дума за умения по изкуствен интелект, а изкуственият интелект да стане базова грамотност. Без тази грамотност човек няма да има място в социалния, икономическия и професионалния живот”, предупреди Димитров.

Изследването очертава конкретни насоки за системна подкрепа:

• изграждане на ясна национална рамка за използване на изкуствен интелект в образованието;
• осигуряване на безопасен и управляем достъп до технологии;
• въвеждане на училищни политики и процедури;
• практическа методическа подкрепа за учителите и целенасочена квалификация.

„Това изследване не показва просто, че изкуственият интелект вече присъства в българското училище. То показва, че системата навлиза в нов етап, в който спонтанната употреба трябва да бъде превърната в осъзната педагогическа практика”, каза д-р Лъчезар Африканов, преподавател в Нов български университет.

„Големият въпрос вече не е дали ученици и учители ще използват изкуствен интелект, а как училището ще създаде ясни правила, смислени учебни задачи и среда, в която технологиите подкрепят ученето, без да изместват човешката връзка, критическото мислене и отговорността”, заключи Африканов.