Повечето летища все още нямат строен план за действие при смущения, породени от дронове, според ново проучване. Реално неразрешената дейност с дронове е надхвърлила теоретичния риск за много летищни оператори, но основната подготовка остава неравномерна. Повече от един на 10 анкетирани попада в категорията „изложени на риск“, с неопределени цели, минимален капацитет и без официална рамка за реагиране на инцидент.
Липсата на план излага някои организации на риск да се сблъскат със събитие с дрон за първи път, докато то се развива, без установени процедури, ясен път за ескалация или базова ситуационна осведоменост.
Констатациите в анализа на DroneShield се основават на отговори от 23 оператори на летища, авиационни власти, поправителни заведения, пристанища и друга критична инфраструктура в Северна Америка, Европа, Африка, Азиатско-тихоокеанския регион и Близкия изток. Сред анкетираните са висши мениджъри по сигурността, оперативни директори и служители на авиационни власти.
Пропуски в откриването
Недостатъците в методите за откриване се очертават като най-често срещаният оперативен проблем в проучването. Седем от 10 респонденти казват, че пропуските в способността за откриване са пречка за ефективни мерки срещу дронове.
Правните ограничения също са проблем за мнозина. Шест от 10 респонденти споделят, че нямат правомощия да предприемат директни действия за смекчаване на последиците срещу неоторизирани дронове, дори когато заплахата за безопасността е ясна и непосредствена, сочи анализът на DroneShield.
Други бариери включват сложността на интеграцията, посочена от 48% от респондентите, обучението и подготовката, цитирани от 35%. Взети заедно, резултатите показват, че дори когато съществува осъзнаване на заплахата, много оператори нямат системите, процедурите или разрешенията, необходими за бързи действия.
Запитани относно своите оперативни цели по отношение на предпазването от дронове, 57% от организациите посочват пълна комбинация от осведоменост, откриване, проследяване и реагиране.
Други 13% с фокусирани върху откриването, а 13% са съсредоточени само върху осведомеността. 17% пък изобщо нямат официален план, което посочва структурна празнина между това, което организациите възнамеряват да направят, и това, което реално са изградили.
Разпределение на готовността
DroneShield групира респондентите в рамка за зрялост на готовността въз основа на оперативните цели и съществуващите възможности. Най-голямата група е обозначена като подготвена, обхващаща 13 организации с определени цели и умерени мерки за борба с дроновете.
Дори в тази категория има важни слабости. Докладът отбелязва, че етикетът отразява относителна позиция, а не показва, че тези оператори са напълно подготвени за задачата.
Пет организации бяха поставени в частична категория, което означава, че са си поставили цели, но им липсва необходимият оперативен капацитет. Тези оператори рискуват да имат планове, които не могат да изпълнят с настоящите си инструменти или законови правомощия.
Три организации са поставени в категорията „изложени на риск“. Докладът посочва, че те са изправени пред най-голям риск от реагиране на сериозен инцидент с дрон без установен процес. Резултатите биха били трудни за предвиждане или контролиране.
Практически ефекти
Проблемът привлече по-широко внимание след няколко прекъсвания на работата на летища и инциденти с безопасността, свързани с докладвана дейност на дронове. Анализът се позова на скорошни нашумели случаи, включващи летищата в Мюнхен, Нюарк и Брюксел.
Тези инциденти подчертаха смущенията, които дори едно наблюдение може да причини, от спиране на полети до по-големи оперативни забавяния. Случките засилиха контрола върху това как летищата и други чувствителни обекти откриват, проверяват и реагират на неоторизирани летателни апарати в ограничено въздушно пространство.
Дейността на дроновете създаде труден политически проблем за операторите, тъй като отговорността е разделена между екипи по сигурността, регулатори, полиция и авиационни власти. На практика това може да доведе дотам, че операторите на първа линия са наясно със заплахата, но са несигурни кой може да действа и по какви правила.
Извадката обхваща комбинация от големи международни летища, основно пристанище за влизане, национален орган с множество летища, оператори на корекционни системи и надзорни органи за критична инфраструктура. Макар и ограничено по размер, проучването предлага моментна снимка на това как организациите в няколко региона оценяват собствената си готовност.
