Изследователи проучват как проекти за краткосрочно настаняване могат да вдъхнат нов живот на празни сгради и да насърчат по-приобщаващ и устойчив начин на живот в градовете
от Гарет Уилмър
Италианският архитект и изследовател д-р Киара Мацарела отдавна е запленена от идеята за по-добро използване на необитаваните сгради. В цяла Европа милиони жилища и търговски сгради стоят незаети дори когато недостигът на жилища и нарастващите наеми оставят много хора да живеят в несигурни жилищни условия.
„Говорим много за кръговата икономика, но социалната кръгова икономика — как да използваме повторно пространството за хората — получава далеч по-малко внимание”, казва Мацарела.
Работеща в Делфтския технологичен университет в Нидерландия, Мацарела приключва през септември 2025 г. двугодишна инициатива за научни изследвания, финансирана от ЕС и наречена NOMAD. Нейното проучване изследва как краткосрочни и ръководени от общността проекти за настаняване могат да добавят стойност към местата, да съживяват градските райони, да насърчават социалните връзки и да вдъхновяват по-устойчивото градоустройство.
То е насочено върху казуси от експериментални проекти в Ротердам и Делфт, Брюксел и Париж.
Временни решения, изградени с общност
Една от инициативите, проучвана от Мацарела, е проектът Vlaardingen Commons — общност за експериментално живеене край Ротердам. Тук 33-годишната Лаура ван Дрил намира неочакван дом и нов начин на живот.
След трудности да намери достъпно жилище в Амстердам, ван Дрил започва да води, както самата тя описва, „наполовина по принуда, наполовина приключенски“ начин на живот, местейки се между екообщности в Нидерландия, Португалия и Франция.
През 2021 г. тя открива проекта Vlaardingen Commons, управляван от фондацията Stad in de Maak („Градът в процес на създаване”). Организацията се грижи за временно незаети градски имоти и ги предоставя на обитатели срещу символичен наем или безплатно в замяна на поддържането и съживяването им.
Ван Дрил се нанася в малка къща, предназначена за събаряне, която споделя с непозната. Скоро тя става част от жизнена, самоорганизираща се общност. Обитателите на тези жилища поддържат градините, организират работилници, готвят заедно, а дори имат и обща сауна.
„Имахме различни „кръгове”, които действаха подобно на комитети за всяка задача“, спомня си тя. „Аз ръководех градинарския кръг, помагах да планираме и изграждаме зеленчукови градини и места за отдих и общуване. Всяка седмица организирахме обща вечеря — често супа, направена от останала храна от пазара. Беше много добро място за общуване, в което се случваха много неща”.
Вдъхване на живот на неизползваните пространства
Според Мацарела проекти като Vlaardingen Commons показват как временно необитавани сгради могат да се превърнат в социални и екологични активи, като се намалят разхищенията, дадат се възможности за експерименти с нови форми на съвместно обитаване и се подобри качеството на живота в града.
Според доклад относно жилищната криза, финансиран от ЕС, в цяла Европа над 47 милиона жилища и множество търговски обекти стоят празни, докато над един милион души са бездомни, а още повече се борят с непрекъснато покачващите се наеми.
Едновременно с това търсенето на гъвкави възможности за краткосрочно настаняване расте сред цифровите номади и временните работници.
Изучавайки подобни инициативи, подети от долу нагоре — от споделени домове до общностни центрове — Мацарела се стреми да покаже как те могат да дадат информация за създаването на по-кръгови и приобщаващи политики в областта на градовете.
„Градовете искат да станат по-устойчиви, но този разговор рядко включва повторното използване на необитавани пространства за социални цели”, казва тя. „Временни проекти като тези показват какво е възможно”.
Претегляне на ползите
Засега, уточнява Мацарела, стойността на тези проекти в дългосрочен план остава неясна. Чрез директни наблюдения, разговори с обитатели и съседи и анализ на литературни източници тя разработва рамка за оценка на социалната и икономическата стойност на проекти за временно използване на сгради.
„Рамката на NOMAD е инструмент, който общини, строителни инвеститори и общностни групи могат да използват, за да претеглят ползите от различни видове временно използване и да планират нови,“ обяснява Мацарела. „Нашата цел е да помогнем на вземащите решения лица да подобрят социалната и екологичната устойчивост на нашите градове, започвайки от нуждите на хората”.
Но проекти като Vlaardingen Commons открояват и предизвикателствата — особено първоначалния скептицизъм от съседите.
„В началото хората мислеха, че сме незаконно настанили се или хипита,“ разказва ван Дрил. „Но оплакванията до полицията в действителност намаляха и съседите станаха много по-дружелюбни, щом видяха как се грижим за района”.
Траен отпечатък
В края на 2024 г. обитателите на Vlaardingen Commons вече са се преместили, за да дадат път за преустройството, но въздействието им върху района остава. Пийт Волард, съосновател на Stad in de Maak, отбелязва, че оставянето на траен отпечатък е най-важната част от модела на фондацията.
В случая с Vlaardingen Commons решението да се премахнат оградите и да се създаде споделена градина било посрещнато толкова добре, че местното дружество за жилищно строителство го включило в плановете за преустройство. „Те видяха, че колективните градини могат да функционират, затова вече са част от проекта“, каза той.
Други успехи включват споделени социални пространства, отворени за обществеността, като например обществената пералня, която насърчила взаимодействието със съседите. Временното използване на сгради също така дава възможност за експериментиране, което ражда идеи за създаване на социални, културни и екологични ползи.
По-ранен проект на Stad in de Maak — Pension Almonde в Ротердам — оказва подобно въздействие. Сградата се превръща в център за културни и социални дейности, където марокански жени учели нидерландски, жени от Кабо Верде изработвали костюми за карнавал, а сирийски бежанци организирали филмов фестивал. „Дори превърнаха един апартамент в бедуинска шатра“, казва Волард.
Силата на подобни общности се проявява ясно, когато през 2020 г. избухна пандемията от Covid-19. „Веднага тази общност, свикнала да споделя и да решава проблеми заедно, успя бързо да организира храна, готвене и пазаруване за всички и да споделя храната с по-широката общност”, спомня си Волард.
Днес организацията продължава този модел в близкия Звейндрехт, където се е преместила и ван Дрил, с надеждата да покаже как временните жилищни решения могат да породят обновяване и социални връзки, които надживяват самите сгради.
Обновяване „от долу нагоре”
Междувременно Мацарела сравнява резултатите от различни места, за да открие повтарящи се модели и ползи, помагайки на местните власти и строителните инвеститори да използват по-добре необитаваните сгради.
Тя вярва, че признаването на социалната стойност на колективното временно използване може да легитимира инициативите на местно равнище и да подкрепи стремежа на Новия европейски Баухаус към по-приобщаващ зелен преход.
„Още преди 25 години изследователи и урбанисти започнаха да признават силата на временните, идващи от „отдолу нагоре“ начини за използване на градски пространства за преобразяване на сгради и градски райони“, казва Мацарела. „Надявам се извършената по проекта NOMAD работа да открои тези ползи и да помогне за създаването на инструменти, които да увеличат доверието в иновативни, колективни и нетрадиционни проекти”.
Изследванията в тази статия са финансирани от действието „Мария Склодовска-Кюри“ (МСК). Възгледите на интервюираните лица не отразяват непременно позицията на Европейската комисия. Статията е публикувана за пръв път в Horizon, списанието на ЕС за изследвания и иновации.
