Днес работещите хора живеят така, сякаш работното им време никога не свършва
(снимка: CC0 Public Domain)
Метрото в София е интересно място, забелязали ли сте? Сутрин около 9 ч. вагоните са претъпкани, хората са натикани като в консерва, но почти всички са вторачени в телефоните си. Някои преглеждат входящите си електронни съобщения, други четат е-книги, трети слушат музика, четвърти цъкат пъстроцветни игри като деца. Но понякога се намира някой, който нарушава тази сутрешна хармония. Някой изважда лаптопа си и под сгъчканите лакти и чанти започва да попълва електронна таблица или да кипри презентационни слайдове.
Това изглежда като екзистенциална криза, която все още отказваме да осъзнаем: с възхода на дигиталните технологии в последните години почти не остана място, където човек да може да се изключи напълно от работните процеси. Обичайно обвиняваме смартфоните за това. Факт – техните настойчиви нотификации непрекъснато ни напомнят за нови писма, за други важни неща в работата.
Със смартфоните социалните медии станаха вездесъщи, но и се проправи пътя към хипер-свързания професионален живот: 24/7. Сега работещите хора живеят така, сякаш работното им време никога не свършва. Но би било погрешно да обвиняваме само смартфона за тази ситуация.
Когато лаптопите станаха повече
През далечната 2008 година продажбите на лаптопи за първи път надминаха по обем продажбите на настолни компютри. Те започнаха да стават важен инструмент за бизнеса. На фона на икономическите катаклизми от това време тенденцията породи оптимизъм как лаптопите могат да подобрят проблемната ситуация. Те ставаха все по-евтини, по-леки и по-мощни. Все повече работещи хора можеха да ги използват.
Бързото разпространение на безжичния интернет означаваше, че все повече хора могат и да се освободят от своя строг офисен живот и ежедневните пътувания от и до работата. Сега вече те се оказаха в състояние да се откачат от клавиатурите и мониторите и да работят от кафенето, летището, влака, библиотеката, спалнята…
По онова време време получаването на служебен лаптоп се превърна в символ на социален статус. Това показваше, че човекът е важен, след като фирмата е преценила, че си струва да инвестира в неговото оборудване. По онова време беше обичайно само висшето ръководство в една фирма да има лаптопи. Устройствата разграничаваха важните хора за бизнеса от онези, „простосмъртни” работници, които бяха обект на мениджърските решения.
Как животът ни се превърна в офис
Лаптопите непрекъснато се подобряват и Wi-Fi вече покрива почти всичко, в резултат на което реалността за потенциала на лаптопите престана да изглежда розова. Вместо да освобождават работниците от стоенето в офиса, лаптопите ги заробиха. Те превърнаха целия живот на човека в постоянен, вездесъщ офис.
Смартфоните може да „изискват”, със своята настойчивост, работещият човек да прочете имейл след края на работния ден или да се регистрира в платформа за офис-комуникация, но преносимите компютри дават на служителите денонощен достъп до инструменти за работа – такива като Salesforce CRM, Oracle ERP, Adobe Photoshop – все средства, които покриват пълния им набор от задължения.
Какво се оказа? Днес хората работят доста повече време от своите предшественици през, да речем, 80-те години. „Предекранното време” се превърна в съвременен тиранин. За да избягат от него, хората често биват съветвани да не слагат смартфоните си на масата по време на вечеря, да не сърфират из социалните медии преди лягане и да стоят далеч от приложението си за електронна поща, преди да са си взели душ сутрин.
Това обаче не променя факта, че много хора си тръгват от работа, отнасяйки своите работни задължения вкъщи всяка вечер. Лаптопите много повече от смартфоните доринесоха за това да се сложи край на концепцията за „работното време”. Сега вече няма работа „от-до”, работата обхваща цялата равнина на съществуване.
Когато хората се притесняват, че работата нахлува във всички моменти от живота им, тревожното всъщност не е това, че имейлът ги информира да свършат някаква служебна задача. Обезпокояващо е разбирането, че човекът трябва да се заеме с тази задача незабавно и да продължи да работи по нея. Нещата, които традиционно са изчаквали 9 ч. сутринта на идния работен ден, сега са задачи за 9 ч. вечерта на същия ден.
До пълно прегаряне
За младите хора, които никога не са реализирали професионалния живот по друг начин, навярно е нормално да бъдат постоянно на разположение и готови да прекарат още един час в работа и да решат още един служебен казус. Даже често това се разглежда като някаква форма на морално задължение или въпрос на чест.
Но подобно задължение измества личните интереси, хобита, семеен живот и лични цели към периферията на живота. И така бавно и неусетно работата води до т. нар. прегаряне. Човек вече не е в състояние да се съсредоточи върху готвенето на вечерята или да заспи спокойно. Взема си лаптопа по време на почивката, ей така, „за всеки случай”.
Културата на лаптопите е стигнала дотам, че е негласно прието в болничен да излизат само тези, които са толкова страшно болни, че едва ли не са на умиране; за останалите е редно да си стоят вкъщи и да работят от лаптопа.
Точно в това е драмата на лаптопа. Той превърна в норма онова отношение на работодателите, при което се смята за съвсем естествено дори дребни служебни задачи да се подават по всяко време, макар че биха могли да почакат – задължавайки работещите хора да изтласкат на заден план своя личен живот, за да отговорят на очакването. Служителите нямат голям избор, освен да извадят лаптопите си и да работят. До пълно прегаряне.
я чертайте на лаптоп да ви видим!
Това е за началниците, които нищо не работят, а движат кореспонденция, дават задачи и т.н, т.е. за меринджеи.
Проблемът не е в това, че хората уплътняват пътуванията си с Електроника. То така или иначе докато стигнеш от точка А до точка Б какво правиш? Блееш в тавана или ще броиш спирките?
Проблемът е че светът стана – покажи ми къде си бил във Фейсбука, Инстаграма и т.н.
И когато не може да идеш където някой си е бил изпадаш в депресия 🙂
И така 90% от западния свят е в депресия.
Я да отидем в някоя държава където няма смартфони и интернет?
Хората се гледат в очите, говорят високо и се смеят до сълзи 🙂
Познават се лично и каквото не се случва в региона им, не ги интересува.
Истината разбира се е някъде по средата, но хората трудно намираме среда и баланс.
Ние сме крайни същества – или едното или другото.
Животът се развива,еволюира – просто, трябва да минем и по този път ! Ще го надживеем, ще се наситим, ще продължим напред, отново ще върнем към истинските ценности, защото “животът” е най-невероятното нещо, което Вселената е създала !
Аз пък постоянно виждам, макар и не в час пик.
познах се в образа на идиота с лаптопа в скута в метрото. случвало ми се е неведнъж. пътуването ми трае най-малко 20 минути и ако имам възможност да седна – използвам времето. 20 минути си е чудесно за дооформяне на оферта например. защо да не я свърша тая задача вместо да гледам тъпо в тавана.
Хубава статия 🙂
Ако на това му се вика работа то баба ми е космонавт.
Прочетох до изваждането на лаптопа сутрин в час пик и спрях. НИКОЙ няма да извади сутрин лаптоп в софисйкото метро в час пик. За толкова возене в метрото до сега не съм видял някой въобще да извади лаптоп по което и да е време в метрото.
Вие сте тия, дето си го правите.
Безволеви обидчиви мамини синчета и таткови момиченца, дето не може да си наложите, че ВИЕ сте най-важното нещо наоколо, не електронния ви биберон. Да не кажа по-точното стравнение, че ще го изтрият.
Всичките тези боклуци, дето ви засипват с безсмислена маловажна информация, отнемат от вашето време, от вашата енергия, от вашите мисли, от вашите чувства.
Нищо по-различно от кучка, дето ви размотава по срещи, без нищо след това.
Който иска да ви звъни в извънработно време: “Здравей, цената за работа в извънработно време е тройно на почасовото ми възнаграждение. Плаща се на започнал час.”
Ако шефа ви има вредния навик да ви звъни в извънработно време без да компенсира финансово или с работно време – сменете си работата. При всички случаи труда ви струва в пъти повече отколкото ви се плаща в България и колкото и да ви разправят, че на вратата чакат деесет като вас – такива отдавна няма. Не и квалифицирани.
Вашето време е безценно. Вместо да се зверите в смартфончето по-добре помислете какво да сторите за да си подобрите положението.
Като цяло в България сме прецакани жестоко със заплатите. Няма начин един труд да се заплаща над десет пъти по-малко отколкото средно в ЕС и това да го приемаме като нещо нормално. Какво правите вместо да простестирате и да правите всичко възможно да принудите копелетата, дето са ни стъпили на джоба да си приберат пипалата?
Седите си в ш*баните кафенета-аквариуми като сваряващи се жаби и си дъвчете електронните биберони. И то докато покрай вас минават хора, дето за разлика от вас са схванали, че трябва да се действа и протестират. Седите и зяпате. И пишете във фейсбук. Шматки с шматки. Приемат в парламента СЕТА – блеете в електронните си фейсбук биберони. Какво – ще чакате корпорация Х да ни постави в положение или давате да ви тровим, или плащайте 50 млрд пропуснати ползи? Фейсбук ли ще протестира вместо вас и ще ви оттърве от СЕТА? Приемаха закона за соц. услуги – узаконяването на Барневенен отвличавния и търговия с деца – вие блеете във инстаграм. Утре дойдат ли за детето ви инстаграм ли ще го спаси? Опитаха да приемат закон за продажба БЪЛГАРСКА земя на чужденци – вие блеете в ютуб. Утре окажете ли се в съседство с няколко десетки хиляди брадати афганистански кочове, настанени на “частна собственост” на някакъв шейх, ютуб ли ще ви спаси жените и децата от поругаване? 500 години печален опит ни стигат! Извадете си електронния биберон от отверстията, завърнете се в реалния свят и бъдете реална личност, а не виртуална суперличност, дето в реалността е пълен резил!
Къде е сега оная мома от Microsoft с мантрата за вечната промяна?! Когато “печелим” не знаем дали не губим повече! Ежедневието било “забързано”?! Сякаш Земята се върти по-бързо или пък 24 часа минават по-бързо! Хората сами си го правим това ежедневие!
И човек остава с вчепатление че цъкането на клавиши и зяпането на екран е единствения вид работа който съществува на света. Ако въобще може да се нарече работа де.