Крум Хаджигеоргиев, председател на УС на БАСКОМ, говори за водещата роля на софтуерния сектор в икономиката на България (снимка: stidioproto.com / предоставена от БАСКОМ)
Софтуерния сектор у нас продължава да се развива с по-бързи темпове от българската икономика, според актуални данни от традиционния годишен доклад БАСКОМ Барометър, който асоциацията представя за 16-а поредна година.
16,5% е ръстът на приходите на софтуерния сектор за миналата година, 451 нови компании са създадени у нас, а новооткритите работни места са 2 675. Софтуерната индустрия запазва водещата си роля по инвестиции в развойна дейност и челни позиции в експорта на услуги на България, сочи докладът.
Приносът на индустрията към държавния бюджет остава значим – софтуерните компании продължават за плащат над 3 пъти повече данъци и осигуровки от средното за страната. Изкуственият интелект е възприет в безпрецедентните 100% от софтуерните компании у нас.
Според данните от БАСКОМ Барометър, над 1,23 млрд. лв. е ръстът на софтуерния бизнес у нас през 2023 г., който достига 8,7 млрд. лв. За настоящата 2024 г. прогнозата е за ръст от 12,4%, което е впечатляващо на фона на прогнозите за слаб растеж и несигурна перспектива за икономиката на еврозоната, вкл. България.
Инвеститори от 34 държави присъстват в софтуерния сектор в България, като най-големите от тях са R&D изнесени центрове със собственост от САЩ, Великобритания, Германия, Франция и Нидерландия.
Близо 1/3 (28%) от общия обем на износа на услуги у нас идва от софтуерни продукти и услуги, което оформя 85% от приходите в сектора.
Съотношението на оперативните приходи на софтуерния сектор спрямо БВП достига най-високата си в годините стойност от 4,7% през 2023 г. Прогнозата за 2024 г. е, че ръстът на дела на софтуерния сектор в БВП ще продължи да се увеличава и ще достигне 4,9%, което ще затвърди позицията на сектора като водещ в икономиката на услугите в страната.
„Общият брой на заетите в софтуерния сектор е 60 000 души. Това е 1,9% от всички работещи в България. Един работещ в софтуерния бизнес в България генерира постъпления от данъци и такси в бюджета над 3 пъти повече от средното за страната. Общите данъчни постъпления от целия сектор за 2024 г. се очаква да надхвърлят 2,7 млрд. лв.”, сподели Георги Янчев, член на УС на БАСКОМ.
Данните за 2024 г. бяха представени пред членове на БАСКОМ и партньорски организации, в присъствието на Екатерина Захариева, европейски комисар с ресор “Стартиращи предприятия, научни изследвания и иновации”.
„Това е първото събитие, с което на практика започва мандатът на новия български еврокомисар. Тълкуваме го като силен знак от нейна страна за важността на българската софтуерна индустрия за развитието на българската икономика и за приноса ѝ в технологичното бъдеще на Европа”, каза председателят на УС на БАСКОМ Крум Хаджигеоргиев.
Една от първите инициативи на Захариева ще бъде да представи нов европейски Акт за иновации. Неговата цел е да подобри рамката, в която функционират иновативните компании, като улесни привличането на капитал и таланти, както и да въведе по-ефективни и опростени правила за европейско финансиране.
Захариева добави още, че в рамките на „Хоризонт Европа” – най-голямата публична програма за изследвания и иновации в световен мащаб – е създаден специален „Европейски съвет за иновации”, чиято цел е да подпомага финансирането на европейски иновативни компании във фазата им на растеж.
„За първите три години от действието на Европейския съвет за иновации, български иновативни компании са получили 12 млн. евро под формата на безвъзмездно финансиране и 22 млн. евро под формата на капиталови инвестиции… От следващата година ще увеличим тавана за финансиране от 15 на 30 млн. евро, което ще подобри значително възможността на тези компании да останат в Европа”, каза тя.
Специален фокус в нейната работа ще бъде и т.нар. единна европейска виза за привличане на висококвалифицирани специалисти: „Сигурна съм, че това е една от добрите новини, които ще чуете от мен днес, защото знам, че достъпът до такива специалисти е основна нужда на сектора и пречка пред възможността за растеж на компаниите”, каза Захариева.
Представители на БАСКОМ и БРАИТ разказаха за каузата за реформиране на образованието и създаване на поне 10 технологични училища. Към момента в България има 5 такива училища в София, Правец, Стара Загора, Бургас и Варна. „Извън тях на нас ни се иска да има още поне 10″, категоричен е Доброслав Димитров, председател на УС на Българска работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ). В напреднала фаза на развитие са новите технологични училища във Враца и Смолян.