Ново изследване показва, че изкуственият интелект може активно да насърчава сътрудничеството между хората. Не чрез морални апели, а чрез внимателно проектирано поведение. Това отваря важни въпроси за ролята на AI в управлението на сложни обществени системи.
Екип от изследователи от Мичиганския държавен университет предлага нов, нетрадиционен подход към един стар проблем – как се поддържа сътрудничеството в общества с ограничени ресурси. В центъра на подхода стои изкуственият интелект.
Резултатите от изследването са публикувани в научното списание npj Complexity и са насочени към читатели, които се интересуват от пресечната точка между технологии, поведение и социална динамика.
„Сътрудничеството е навсякъде в природата“, отбелязва Кристоф Адами, професор в университета и старши автор на изследването. Поддържането на кооперативността обаче е математически и поведенчески сложна задача. Това важи особено силно в среди, където индивидуалният интерес често влиза в конфликт с колективното благо.
Изследването стъпва върху добре познатата концепция за „трагедията на общото“. Тя описва ситуации, в които даден общ ресурс се изчерпва, защото отделни участници го експлоатират егоистично. Без устойчиви механизми за сътрудничество, всички са в беда.
„Да бъдеш добър гражданин струва повече, отколкото да бъдеш пиявица“, казва Адами. Това е проблем, който неговият екип изучава повече от 15 години. Целта е ясна: да се понижи „цената“ на кооперативното поведение, така че то да стане рационален избор, а не морално изключение.
За експериментална рамка учените използват класическата „игра на обществените блага“. В нея участниците избират дали да допринесат за общия ресурс или да се въздържат и да се възползват от усилията на другите. Всеки играч представлява отделна „популация“ в рамките на една общност.
Новият елемент е включването на агенти с изкуствен интелект. Тествани са три сценария. В първия AI агентите винаги си сътрудничат. Във втория хората контролират тяхното поведение. В третия агентите имитират действията на човешките участници.
Резултатите са показателни. Простото добавяне на „добронамерен“ AI не променя поведението на хората. Още по-лошо – когато хората могат да управляват агентите, те често прехвърлят върху тях тежестта на сътрудничеството, докато самите те извличат ползи.
Истинската промяна идва при третия сценарий. Агентите, които реагират реципрочно и отразяват човешкото поведение, понижават прага за сътрудничество. Така се създава устойчива динамика, в която кооперативните действия се възнаграждават, а егоистичните – не.
Това не е морална намеса. Това е системен дизайн. Чрез внимателно програмирана обратна връзка AI агентите действат като социален сигнал, който насочва поведението на групата.
Авторите подчертават, че резултатите не бива да се пренасят механично към реалния свят. Потенциалните приложения обаче са очевидни. Те се простират от координация между автономни превозни средства до управление на дигитални платформи с милиони потребители.
„Да бъдеш винаги добър към другите не всякога е оптимална стратегия“, обобщава Адами. „Но да реагираш твърдо и последователно на лошото поведение може да доведе до по-добър колективен резултат“.
