Пациент на една от компаниите на Илон Мъск, американската Neuralink, е получил мозъчен имплант преди повече от 100 дни, а сега вече играе World of Warcraft и нарича новите си възможности „чиста магия“.
Джон Л. Нобъл, бивш парашутист от британската армия, след тежко нараняване, което го парализирало от врата надолу, загубил способността си да използва традиционни устройства за работа с компютър, като мишка или контролер.
Ветеранът се решил и станал 18-ият получател на мозъчния имплант Neuralink N1. Резултатът след три месеца и половина използване на технологията е впечатляващ.
Операцията била „изненадващо лесна“: Нобъл бил поставен под обща анестезия и му направили малък разрез, след което „роботизираната система“ инжектирала 1024 тънки нишки в мозъка му.
Пациентът успешно се събудил след операцията и се прибрал вкъщи на следващия ден. На третия ден той „се чувствал много по-добре“, а на седмия ден белегът на скалпа му вече започнал да избледнява.
„Истинското забавление започна през втората седмица“, казва Нобъл. Той свързал Neuralink към своя Apple MacBook и след като завършил калибрирането, се научил да контролира курсора на мишката, просто като мисли къде иска да го премести.
До третата седмица това умение се превърнало в втора природа. На 80-ия ден след операцията Нобъл стартирал World of Warcraft за първи път и, след като преодолял някои трудности с управлението, осъзнал, че интерфейсът мозък-компютър е „чиста магия“.
„Сега нахлувам и изследвам Азерот без ръце с пълна скорост – без мишка, без клавиатура, само с намерението. Честно казано, невероятно е. Свободата е пристрастяваща“, хвали се ветеранът.
Нобъл сподели своя опит с платформата X, описвайки напредъка си както с технологията, така и с дейностите в играта.
Въпреки тези постижения, технологията все още има ограничения. Сложните елементи на геймплея, които изискват бързи реакции и многозадачност – като например нападения на високо ниво – остават трудни за изпълнение със сегашните системи за въвеждане, контролирани от мозъка.
Все пак разработката представлява значителна крачка напред, демонстрирайки как интерфейсите мозък-компютър биха могли да разширят достъпността и да отворят нови възможности за хора с тежки физически увреждания.
