Социалните мрежи са „тютюнът“ на новото време, казват мнозина. Метафората е безпощадна. Както тютюневата индустрия десетилетия наред отричаше вредата от цигарите, днес алгоритмите на социалните медии са проектирани да предизвикват пристрастяване, като печелят от вниманието ни, докато унищожават психичното здраве на хората, особено на децата.
Съдебните дела вече са факт – и навярно тепърва предстоят още. И навярно индустрията ще се промени, а регулации, които днес изглеждат немислими, утре ще бъдат неизбежни – точно както се случи с цигарите.
Когато през 1964 година главният хирург на САЩ излиза с доклада, който за първи път официално свързва тютюнопушенето с рака на белия дроб, тютюневата индустрия отвръща с усмивка. „Ние произвеждаме свобода,“ казват те. „Изборът е на възрастния индивид“.
Днес в залите на Силициевата долина звучи същата стара песен, но в нов аранжимент. „Ние свързваме хората“, казват Марк Зукърбърг и останалите създатели на социални медии. „Ние даваме глас на безгласните“.
А в офисите им десетки инженери са съсредоточени в това да работят върху функции като „безкрайно превъртане“, което няма друга цел, освен да ни тласка към още и още висене в социалните мрежи.
Социалните мрежи са новият тютюн – пристрастяващи и вредни, особено за децата. Това твърдение е толкова точно, колкото и плашещо. И точно както при цигарите, обществото изглежда ще има нужда от доста време, за да признае очевидното.
Доказаната вреда за общественото здраве
През петдесетте години на миналия век да пушиш бе знак за социален статус, за класа. В почти всеки кабинет имаше пепелник, дори в медицинските заведения цигареният дим витаеше из не една и две стаи.
По същия начин днес приемаме висенето в социалните мрежи за нещо нормално, естествено. Във влаковете, в метрото, на спирката – вски се е взрял в телефона си. Нищо нередно, нали?
Но данните вече са неумолими. Социалните мрежи „спаружват мозъците ни“, особено детските. Сериозни изследвания, повечето от които идват от САЩ и Великобритания, рисуват картина на епидемия.
Тийнейджърите, прекарали повече от три часа дневно в социалните мрежи, имат два пъти по-висок риск от тревожност и депресия. Това не е корелация, която може да бъде отхвърлена с лека ръка – това е причинно-следствена връзка, която вече се доказва в съдебните зали.
Но компаниите за социални мрежи не приемат да са виновни за пораженията, които продуктите им нанасят на детските души и умове. Нима картината не прилича на тютюневата индустрия в миналото? Десетилетия наред тя твърдеше, че „няма категорични доказателства“, че цигарите убиват.
Днес Meta, TikTok и Snapchat използват същата тактика, даже почти същите думи. Те говорят за „инструменти за родителски контрол“ и „благополучие“, но отказват да признаят фундаменталното – техният бизнес-модел се гради върху съсипването на мозъците на подрастващите.
Децата, които гледат по осем часа на ден клипчета в социалните мрежи, не са просто разсеяни – те са жертви на индустриална система, проектирана да форматира съзнанието им.
Проектиране на зависимостта
Когато става дума за зависимост, паралелът става почти буквален. Тютюневите компании инвестираха милиарди, за да направят никотина по-лесно усвоим и дима по-сладък. Те поставяха добавки, за да бъдат цигарите приятни за колкото се може повече хора. Социалните мрежи правят същото, но с код.
Всяка функция в приложенията – от червеното нотификационно клеймо до динамиката на видеоклиповете с дължина под 15 секунди – е резултат от внимателно проектиране. Целта е една: максимално време на екрана.
Вече дори има дума за това – „икономика на вниманието“. Но по-скоро това е добивна индустрия: тя извлича вниманието ни, изсмуква го, както минната индустрия извлича въглищата от Земята.
Подобно на страстните пушачи, които запалват първата цигара още сутрин в леглото, смартфонът е до нас 24/7 и денят ни започва със социалките. Това е първото нещо, което взимаме сутрин, и последното, което оставяме вечер.
Разбира се, големите технологични фирми няма да признаят, че това е целта им. Вътрешни документи, изтекли в общественото пространство, показват, че това проектиране е съвсем целенасочено, върху него са работили десетки психолози и социални инженери; вредата за детските мозъци е добре известна.
С други думи, големите корпорации са наясно, че продуктът им вреди, но печалбата е по-важна. Звучи ли познато? Точно това направиха „Big Tobacco“ навремето.
Пълно отричане
„Ние не сме тютюнева компания. Ние сме технологична компания“. Това е мантрата на Силициевата долина.
Както тютюневите компании създаваха „научни“ институти, които да оспорват връзката между пушенето и рака, така и днес социалните мрежи финансират „изследвания“ за „ползите от свързаността“. Те наемат бивши политици и лобисти, за да блокират всяка сериозна регулация.
Истинската промяна обаче няма да дойде от добронамерени политици. Тя ще дойде от съдебните зали.
Съдебните дела и техният предизвестен край
В момента в САЩ тече процес, който историците някой ден навярно ще сравняват с мащабната съдебна атака срещу тютюневата индустрия от миналия век. Над 40 американски щата заведоха дела срещу Meta, твърдейки, че компанията умишлено е проектирала платформите си така, че да пристрастяват децата.
Това не е обикновен иск. Това е екзистенциална заплаха за бизнес-модела. Може да се очаква, че събитията ще се развият по начин, сходен с този в тютюневия сектор.
Големите компании ще впрегнат най-добрите адвокати, обединени в малки армии, и ще отричат до дупка вредата. После ще отричат само това, че са знаели за вредата. Ще се появи първата присъда за обезщетение. После други ще стъпят върху този прецедент.
Парите няма да бъдат платени доброволно. Те ще бъдат изтръгнати със силата на закона. И точно както при цигарите, когато се появиха първите големи присъди, индустрията най-накрая започна да се променя – не защото поиска, а защото беше принудена.
Регулациите, които идват
Няма да има повече „свободен пазар“ за децата в интернет. Възрастовата верификация скоро няма да е опция, а закон.
За да влезеш в TikTok, ще трябва да сканираш лична карта, точно както за да купиш алкохол или цигари. Анонимността за непълнолетните ще бъде премахната с цената на неприкосновеността на личния живот – точно този болезнен компромис, който направихме с тютюна.
Алгоритмите навярно ще бъдат забранени при подрастващите. Платформите ще бъдат задължени да показват съдържание само в хронологичен ред от абонатите, които детето е избрало да следва. Без „препоръки“, базирани на поведенческо профилиране. Без безкрайно превъртане.
Звучи ли радикално? Преди 30 години звучеше радикално и даже немислимо да се забрани пушенето в закрити обществени пространства. Днес никой нормален човек не оспорва забраната.
Регулацията винаги изостава от иновацията. Но когато дойде, тя идва като булдозер – бавно, с дълбоки следи.
