Мисията „Artemis II“ постигна исторически успех, като изпрати астронавти на рекордно разстояние от Земята и предостави безпрецедентни наблюдения на далечната страна на Луната. НАСА вече ускорява подготовката за следващата мисия „Artemis III“, а конкурентите също имат амбициозни планове.
Китай набира скорост и се надява негов екипаж да се разходи по лунната повърхност преди края на десетилетието. В това време Русия отлага своите лунни програми. Изглежда международната конкуренция за изследване и присъствие на Луната се ускорява, но този път играчите са по-различни.
Астронавтите от мисията Artemis II завършиха лунната си експедиция късно в понеделник. Те навлязоха по-дълбоко в космоса, отколкото който и да е човек досега, и показаха гледки към далечната страна на Луната, които никога преди не са виждани от човешки очи.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп говори с астронавтите, докато те продължаваха полета, като им каза: „Вашата мисия проправя пътя за бързото завръщане на Америка на лунната повърхност“.
И така, мисията Artemis II отбеляза историческо постижение, достигайки максимално разстояние от 406 900 км от Земята. С това тя счупи рекорда, поставен от Apollo 13 през 1970 г.
Учени от цялото земно кълбо ще прегледат всички изображения, звукови записи и други данни, събрани от астронавтите по време на полета до Луната.
Очаква се капсулата с четиримата астронавти да кацане в Тихия океан близо до Сан Диего на 10 април – девет дни след изстрелването от Флорида.
Докато историческата мисия Artemis II навлиза в последните си дни, НАСА обяви във вторник, че агенцията вече ускорява графика за следващата си мисия.
Администраторът на НАСА Джаред Айзъкман потвърди, че „кравъл“ – огромният гъсеничен механизъм, използван за преместване на ракетите – вече се качва към стартова площадка 39B в Космическия център Кенеди, за да прибере мобилния стартер, използван за Artemis II.
„Имаме и други задачи, включително мисията Artemis III“, каза той. „Затова съм много доволен, че кравълът вече се движи към 39B“.
Започвайки логистичната подготовка за Artemis III рано, НАСА очаква да скъси времето за подготовка между мисии с около три месеца, което представлява значително подобрение спрямо обичайния интервал между изстрели.
„Имаме график да я върнем в сградата за монтаж… за една седмица“, обясни Айзъкман, визирайки сградата, където стартерът се ремонтира и подготвя за бъдещи полети.
„Това би съкратило подготовката с три месеца спрямо Artemis II. Така можем отново да осъществим мисии, променящи света, като Artemis II, и да бъдем готови за следващите едновременно“, допълни той.
Artemis III в момента е планирана за 2027 г. и ще тества скачване между Orion и търговски лунни апарати, включително тези, разработвани от SpaceX и Blue Origin – възможности, които се очаква да са от съществено значение за безопасното кацане на астронавти на Луната.
През това време Русия отложи предстоящите си три лунни мисии. На 7 април 2026 г. вицепрезидентът на Руската академия на науките Сергей Чернишев съобщи на заседание за пренасрочване на изстрелите на трите руски лунни апарати.
Според неговото изявление, мисии „Луна-28“, „Луна-29“ и „Луна-30“ се отлагат за периода 2032-2036 г. Първоначално тези изстрелвания бяха част от най-скорошните етапи на руската лунна програма, но сега техните срокове са значително преразгледани.
Чернишев подчерта, че цялата руска програма за изследване на Луната се дели на два големи етапа. Първият включва отработване на технологии и научни изследвания директно на местата на кацане. Вторият етап предвижда създаване на елементи на бъдещи лунни бази и отработване на „отлепване“ от мястото на кацане.
Именно в рамките на тези етапи ще се реализират отложените мисии. Какво точно означава „отлепване“ – местните анализатори гадаят. Предполага се, че става дума за опит за изстрелване от повърхността на спътника, въпреки че може да се има предвид и отдалечаване на модулите от местата на спускане.
Съгласно презентацията, представена от Чернишев, „Луна-29“ ще стартира през 2032 г., „Луна-30“ – две години по-късно, а „Луна-28“ остава за 2036 г.
Тези лунни мисии вече претърпяха едно отлагане. През август 2025 г. академик Лев Зеленый, научен ръководител на Института за космически изследвания при РАН, обяви отлагането на „Луна-27А“ от 2028 на 2029 г. и изстрелването на „Луна-27Б“ за 2030 г. Следователно цялата най-близка лунна програма на Русия претърпява корекции.
Ако Китай спази своя график за лунните си мисии, Русия би могла да получи постоянен присъствие на Луната чрез собствен сегмент от китайската станция, което се очаква около 2035-2036 г. При такъв сценарий целите на „Луна-28“ могат отново да бъдат преосмислени, но това не е непосредствена перспектива.
Междувременно Китай се готви за кацането си на Луната. Китайските изследователи са идентифицирали подходяща зона за кацане за мисията: вулканичен регион от близката страна на Луната.
По-конкретно, те са очертали „четири потенциални места за кацане“ в „проходимите зони“ на басейна Sinus Aestuum – древен и сравнително плосък ударен кратер, граничещ с далеч по-неравни планини и характеризиращ се с „рили“ или вулканични окопи – и съседния Rimae Bode, кратер с форма на купа с подобни характеристики.
Тези места, които са на стотици мили северно от южния полюс на Луната, са особено интригуващи и научно ценни, тъй като „предоставят набор от разнообразни геоложки проби, включително вулканични отломки, морски базалти, изхвърлени частици от кратера на Коперник и материали с високо съдържание на торий“.
„Такава колекция може да даде представа за геоложката еволюция на региона и да подобри разбирането ни за състава на лунната мантия и вулканичните процеси“, смятат китайските учени.
Регионът отдавна е възхваляван като отлично място за кацане на астронавти в продължение на повече от половин век.
Мястото „би било в моя „кратък списък с места за кацане за лунни човешки изследвания“, казва пред Scientific American професор Джим Хед от университета Браун, който е помогнал на НАСА да избере места за кацане за мисиите си Аполо и е сътрудничил с китайски учени.
„Повече от 50 години след Аполо, значението на множеството убедителни научни цели в Rimae Bode остава!“, подчертава проф. Хед.
Съавторът и планетарен геолог от Китайския университет по геонауки Джун Хуанг оприличава Rimae Bode на „геоложки „бюфет с неограничена консумация“, който южният полюс не може да осигури“, в коментарите си за SciAm.
Чрез изучаване на интригуващи стъклени мъниста, открити в пепелта на Римае Боде, бихме могли „най-накрая да разберем от какво всъщност е направена Луната, дълбоко в нея, и да сглобим пълната история за това как вулканичната ѝ активност се е развила с течение на времето, превръщайки Луната от огнен, активен свят в тихия съсед, който виждаме днес“, добави той.
И така, Китай се надява да изстреля безпилотен модул на южния полюс на Луната по-късно тази година. Последваща мисия, планирана за 2029 г., ще изследва района в подготовка за Международната лунна изследователска станция на Китай, в партньорство с Русия, наред с няколко други страни.
Първият опит за кацане с екипаж от Китай все още е планиран за преди края на десетилетието.
