Носимите устройства за мониторинг на съня събират статистики, които често подсказват наличието на проблеми със съня. В 7 от 10 случая предупрежденията на тези „джаджи“ се оказват основателни, споделя д-р Мартин Стефанов, сомнолог.
Макар тракерите да не са достатъчни за поставяне на диагноза, те са ценни, защото дават първия сигнал за необходимост от консултация със сомнолог (специалист по съня). Медицинската практика показва, че в значителен процент от случаите тези устройства насочват хората към реален здравословен проблем.
През последните години смартчасовниците се утвърдиха като масов инструмент за самонаблюдение. Много хора ги използват за проследяване на спортна дейност, обща физическа активност и качество на съня.
Въпреки съмненията, че голяма част от „интелигентността“ на подобни устройства е по-скоро маркетингов трик, те реално предоставят доста надеждни наблюдения върху съня, казва д-р Стефанов, сомнолог и член на Фондация „За Съня“.
„Около 20% от пациентите ни идват при нас със статистика, добита от тракер“, споделя д-р Стефанов. Най-често данните са от смартчасовници, но все по-често се използват и умни подматрачни подложки. Информираността на хората расте, което улеснява комуникацията, но създава и нови рискове, казва той.
Ценна следа
Повечето пациенти, посетили кабинета заради съмнения, възникнали на база данни от тракери, действително имат проблем със съня. „Приблизително 70% от хората, които идват при нас с информация от своите смарт-тракери, действително имат основание да търсят консултация“, разказа д-р Стефанов.
Според него, цифрите от тракерите са полезни, защото мотивират хората да се информират и да четат материали онлайн. Макар лекарите обикновено да не одобряват „ровенето“ в интернет, в случая с мониторинга на съня това е полезно.
„Хората могат да се припознаят в симптомите, за които са прочели. Например, ако часовникът пет дни поред сигнализира за вероятна сънна апнея, човек може да провери какво представлява тя – характеризира се с хъркане, дневна сънливост, лош сън, задух през нощта, често ставане, будене и активно потене”, коментира д-р Стефанов.
„Ако човекът разпознае няколко от тези симптоми, той може да намери за нужно да потърси консултация със специалист“, посочва той.
Устройства и информираност
Фактът, че много хора се информират за съня си чрез смартустройства, има и косвен положителен ефект. Тези потребители са по-информирани, по-отворени към новости и промени.
„По-осведоменият пациент е по-лесен за комуникация – той задава въпроси, вече разполага с информация и дори може да има собствени възражения“, обяснява д-р Стефанов.
Какво става после?
Независимо от данните, предоставени от смартчасовника, хората със съмнения за смущения в съня преминават през специализирана програма за изследване. Скрининговите механизми са изцяло медицински, валидирани и се прилагат за всеки пациент, независимо дали носи тракер или не.
„Събираме конкретни медицински данни по време на полисомнография или респираторна полиграфия“, уточнява д-р Стефанов. Едва на тази база може да се постави диагноза – или да се отрече.
Така пациентът получава двойно „уверение“ – базови данни за наличието на проблем от смарттракера и потвърждение или отхвърляне на диагнозата от медицинското изследване и анализа на лекаря.
Технологиите като вредител за съня
Парадоксът е, че технологиите са и сред виновниците за смущения в качеството на съня. Екраните и навиците около тях нарушават процеса на заспиване.
Съществена част от вредното въздействие идва от т.нар. синя светлина от екраните. Тя традиционно държи нервната система нащрек, „на бойна нога“, което вечерно време пречи на доброто отпускане на организма.
Втори фактор е фактът, че устройствата „крадат“ от времето ни за сън. Минутите за релаксация биват консумирани от това, което гледаме на екрана.
Самият информационен водопад, който ни облива при всяко боравене с телевизор, компютър или смартфон, също вреди на съня. Това натоварва сетивата и нервната система, а може да предизвиква и емоции, което допълнително ни пречи да се отпуснем и да спим добре.
„Когато човек постоянно провокира мозъка си, той няма как да се отпусне,“ казва д-р Стефанов.
Спалнята е мястото, където човекът трябва да се потопи в пълен покой, за да спи добре. Необходимо е настройване за хубава почивка. Затова хигиената на съня предполага в спалнята да не боравим с телевизори, таблети, телефони, дори с книги.
„Човек следва да си изгради режим, отивайки в самата спалня, да има 15 минути в тъмнина и пълен покой, за да се отпусне качествено и да заспи“, споделя д-р Стефанов.
Въпреки това около 25% от хората у нас си лягат с дигитални устройства в ръка, показа наскоро проведено проучване на фондацията „За съня“. Данните разкриха още, че 41% от българите реално спят под нужните 7 часа на нощ.
Тези данни кореспондират с наблюдението на сомнолозите, че смартфоните, телевизорите и компютрите преди лягане „крадат“ времето за спане.
“Сънят е ключов фактор за здравето, продуктивността и качеството на живот на хората, а твърде рядко говорим за това сериозно,“ коментира по повод старта на фондацията Лора Модева, ерготерапевт с дългогодишен опит в работата с пациенти със сънни нарушения и учредител на фондацията.
Половината от хората с лош сън признават, че губят над 2 часа продуктивност дневно, сочи още проучването на фондацията.
„Ефектите на некачествения сън върху продуктивността на българите могат да бъдат оценени между 3 и 4,4 млрд. евро годишно. Това е около 4% от годишния БВП на страната“, заключи Модева.
