Мобилните приложения за проследяване на съня вече се използват масово, но поредно изследване потвърждава, че при хората с безсъние ефектът може да е обратен. Особено уязвими се оказват младите потребители и хората с вече налични симптоми.
Нарастващият интерес към т.нар. „sleep tech“ – технологии за мониторинг на съня – създаде цяла екосистема от устройства и приложения. Всички те обещават детайлен анализ на нощната почивка. Измерват времето за заспиване, продължителността на съня и дори неговото „качество“.
Проблемът е, че научната база зад тези оценки все още изостава от темповете на внедряване. А това е предпоставка за грешни интерпретации.
Данни от Норвегия сочат, че вместо да подобрят почивката, подобни инструменти често засилват тревожността и субективното усещане за недоспиване.
Изследователи от Университета в Берген са анализирали ефекта от приложенията за мониторинг на съня сред 1002 възрастни норвежци. Почти половината от анкетираните – 46% – са използвали подобен софтуер.
Жените и хората под 50 години са по-активни потребители. При тях се наблюдава и по-силен ефект – както положителен, така и негативен.
Положителните оценки доминират. Около 15% от участниците твърдят, че приложенията са подобрили съня им, докато едва 2,3% съобщават за влошаване.
Най-често посочваната полза е по-добрата информираност – близо половината респонденти казват, че разбират повече за собствените си навици.
Но тук се появява и обратната страна на медала. За 17% от участниците постоянният мониторинг води до повишена тревожност.
Именно при хората със симптоми на безсъние негативният ефект е най-изразен. Те са по-чувствителни към данните от приложенията и по-склонни да ги интерпретират като доказателство за проблем.
Това състояние вече носи име в научната литература – ортосомния. При него прекомерното фиксиране върху метриките за съня води до допълнителен стрес и парадоксално влошава качеството на почивката.
Ограниченията на изследването също са съществени. Данните са базирани на самооценка, което неизбежно внася субективност.
Освен това участниците са доброволци в научни проучвания – група, която вероятно има по-висок интерес към темата и по-различно поведение спрямо технологиите.
Въпреки това резултатите поставят важен въпрос пред индустрията. Докато алгоритмите зад тези приложения стават все по-сложни, тяхното въздействие върху психичното състояние на потребителите остава слабо изследвано.
А при здравни технологии непознаването на ефекта от тях не е второстепенен детайл, а ключов фактор за реалната им стойност.
