Ако имате проблеми със заспиването или неспокоен нощен сън, изглежда логично да използвате някое приложение за проследяване на съня, било то чрез гривна и друго устройство. Но дали това е полезно решение или е просто добър бизнес за някой друг?
Все повече специалисти поставят въпроса дали практиката на самонаблюдение на съня може да да доведе до „парадокс на съня“ – състояние, при което вместо да решим проблема, създаваме още повече стрес и възбуда, които изострят положението?
Нормалният сън
Количеството сън, от което се нуждаем, както и предпочитанията ни да ставаме рано или да стоим будни до късно, варират значително при отделните хора. Някои различия са свързани с възрастови, културни, екологични или поведенчески фактори, а някои са генетично обусловени.
В допълнение към тази променливост трябва да се посочи, че у всеки човек има доста висока степен на нормална променливост на съня – не може да се очаква спането да е еднакво абсолютно всяка вечер. Повечето възрастни се нуждаят от приблизително осем часа сън на 24 часа. Все пак при различните хора нуждите от сън могат да варират от около 6 до 9 часа.
Тази нормална променливост на съня не бива добре разбрана. Някои хора смятат, че сънят им някак си е недостатъчен, нестабилен, „неефективен“. Те се тревожат толкова много за добрия си нощен сън, че това се превръща в един вид обсесия, превръщайки съня в източник на страх.
Как работят приложенията за сън?
Повечето съвременни приложения за проследяване на съня използват входни данни като звук, сърдечен ритъм и движение, подсказващи времето за заспиване или събуждане, за да преценят какво се случва. За да събират данните, повечето приложения използват данни от носими устройства като смарт-часовници. Така те изчисляват резултата и създават създадат графики, за да покажат промените във времето.
По този начин приложенията за проследяване на се стремят да ни дадат моментна „снимка“ на продължителността и качеството на съня ви, понякога подпомогнати от въпроси относно качеството на съня, оценено от спящия.
Тези приложения твърдят, че определят колко време прекарваме в лек сън, дълбок сън и сън с бързо движение на очите и колко пъти сме прекъсвали съня си през цялата нощ.
Но дали са точни?
Често уебсайтовете, определящи най-добрите приложения за сън, ограничават своите тестове до сравнение на включените функционалности и характеристики. Естествено, много по-сложно е да се направят тестове дали тези приложения действително измерват точно това, което твърдят, че мерят.
Въпреки че устройствата за проследяване на съня стават доста точни при откриване на различните му фази и бодърстването, класификацията съня остава ненадеждна и непоследователна.
Потенциални опасности
Сравнително малко на брой и с малък обхват са проучванията, изследвали как носимите устройства могат да бъдат използвани ефективно за стимулиране на положителна промяна в поведението на съня. Учените предупреждават, че съществува риск прекомерното съсредоточаване върху „оптимизирането“ на съня да доведе до неочаквани проблеми: тревожност, вманиачаване по преследване на „правилните показатели“, обсесия. Когато тези тревоги започнат да стават постоянни, лекарите говорят за ортосомния.
Ортосомния е ново понятие, с което се описва феноменът на тревожност, засягащ хора, са обсебени от резултатите от своите устройства за проследяване на съня. Хората с ортосомния вярват, че устройствата за проследяване предлагат изключително точна информация за съня им и се доверяват на данните от инструмента за проследяване пред по-обективни показатели като това как се чувстват, бодри ли са, работоспособни ли са и др.
В някои случаи това вманиачаване може да прерасне в „безполезно поведение“ като прекарване на по-дълго време в леглото с надежда да се подобрят данните мониторинга. Парадоксално, това влошава качеството и количеството на съня.
Време ли е за деинсталиране на приложенията за сън?
Устройствата за проследяване на съня може да са привлекателни и да не представляват риск за онези хора от населението, които имат добър сън и които не са склонни да се вманиачават на тема спазване на „оптимални“ показатели. Но ако човек се тревожи често относно това дали се вписва в правилата, може би е по-добре да стои далеч от мониторинговите устройства и приложения.
Няма наличен в търговската мрежа инструмент за проследяване на съня, който да изпраща по-ясен сигнал за това дали човек спи достатъчно от собствения му мозък! Ако човек може да стои буден безпроблемно, ако е способен да концентрира и да върши работата си нормално, ако не му се „затварят очите“ постоянно, то най-вероятно спи достатъчно и няма нужда от други форми на уверение в това.