Все повече европейски държави и енергийните регулатори обсъждат и подготвят въвеждането на специални мрежови такси за големите производители на слънчева енергия. Темата става все по-актуална, защото електропреносните системи в редица страни вече работят близо до техническите си лимити в часовете с пикова соларна генерация.
През последните пет години фотоволтаичният сектор нарасна с темпове, които далеч изпреварват развитието на мрежовата инфраструктура. Само в Европа инсталираните соларни мощности се увеличават с десетки гигавати годишно.
Инвестициите растат. Разходите за панели постоянно намаляват. Достъпът до най-новите технологии става по-лесен. Това обаче създава нов тип натиск върху електроенергийните системи.
В часовете около обяд, когато производството от фотоволтаици достига своя максимум, в някои региони мрежата трябва да обработва огромни количества електроенергия, които често надвишават локалното потребление, понякога в пъти. Така операторите са принудени да ограничават производството или да инвестират в скъпи разширения на инфраструктурата.
В краткосрочен план решението се оказа лесно: отрицателни цени на чистата електроенергия. Това обаче не е разумен, икономически смислен подход.
Търсенето на по-адекватно решение породи идеята за въвеждането на мрежова такса за големите соларни производители. Новите такси могат да променят икономическия модел на соларната индустрия и да повлияят върху разгръщането на ВЕИ.
Концепцията предвижда операторите на мащабни фотоволтаични паркове да плащат по-високи такси за достъп до мрежата или за използването ѝ в определени часови диапазони. Целта е да се компенсират разходите по модернизацията на енергийната инфраструктура и управлението на дисбалансите в системата.
Само преди ден Нидерландия разкри, че готви въвеждане на подобна такса от януари 3032 г. Тарифата ще изисква от големите производители на електроенергия, включително слънчевите електроцентрали, да допринасят за разходите на електроенергийната мрежа.
Местният електроенергиен оператор казва, че тарифата ще „спомогне за по-ефективно използване на мрежата“. Таксата ще бъде въведена постепенно, за да се даде време на производителите да се подготвят за промяната.
Форма на такса за мрежата вече съществува в други европейски страни, включително Белгия и Дания, докато Германия работи по подобни мерки. Нидерландският оператор казва, че планира да обвърже нивото на таксата с планираната германска тарифа, тъй като Германия е най-големият търговски партньор на холандския енергиен пазар.
Проблемът има ясно технологично измерение. Електропреносните мрежи в Европа са проектирани за централизирано производство от малък брой големи конвенционални централи – въглищни, газови и ядрени мощности. При тях потокът на електроенергия е предвидим и еднопосочен.
Соларната генерация радикално променя тази картина. Днес електроенергията често се произвежда децентрализирано и силно зависимо от метеорологичните условия. Това създава резки колебания в натоварването и значителна непредвидимост.
Налагат се по-сложни алгоритми за балансиране. Увеличава се нуждата от системи за временно съхранение и съответно интелигентни мрежи.
Според анализатори, ако не бъдат въведени нови механизми за управление на натоварването, операторите ще трябва да инвестират стотици милиарди евро в обновяване на инфраструктурата през следващите десетилетия.
Тези разходи неизбежно ще бъдат прехвърлени към крайните потребители, ако не се намери друг начин. Този друг начин се оказаха мрежовите такси за големите ВЕИ производители.
От своя страна, големите соларни компании негодуват срещу подобен подход. Те предупреждават, че мрежовите такси могат да забавят инвестициите във възобновяема енергия. Ако възвръщаемостта на проектите спадне, казват те, инвеститорите ще станат по-предпазливи, особено в среда на високи лихви и нестабилни цени на електроенергията.
Индустрията поставя и друг важен контрааргумент. Много оператори на соларни паркове вече плащат такси за присъединяване, инвестират в локална инфраструктура и участват в балансиращите пазари. Според сектора, допълнителното финансово натоварване може да доведе до двойно таксуване.
Междувременно технологичният сектор вижда в ситуацията нова бизнес-възможност. Расте интересът към софтуерни платформи за прогнозиране на генерацията, системи за управление на батерии и AI решения за енергийно балансиране. Компании, разработващи смарт-грид технологии, вече получават значителни инвестиции.
Пазарът на батерии от комунален клас също набира скорост. Все повече соларни оператори комбинират фотоволтаични паркове със системи за съхранение на енергия, които позволяват електроенергията да се трупа и продава в по-подходящ момент. Това намалява натиска върху мрежата и подобрява рентабилността на проектите.
