Все повече компании по света започват да връщат част от своите приложения и данни от публичния облак обратно към локални инфраструктури. Процесът, известен още като „репатриране“ на ИТ системи, вече се очертава като една от най-съществените промени в корпоративните технологии след бума на облачните услуги през последното десетилетие. Организациите търсят по-предвидими разходи и пълен контрол върху данните си.
Тенденцията не означава край на облачните услуги. Тя обаче показва, че моделът „всичко в облака“ постепенно губи блясъка си на универсално решение за всяка компания и всякакви данни и процеси.
В продължение на години големите облачни доставчици убеждаваха бизнеса, че бъдещето принадлежи изцяло на „cloud“ инфраструктурите. Изградиха глобални платформи, които позволяват на компаниите да стартират онлайн услуги без собствени сървърни помещения, без големи първоначални инвестиции и без тежка поддръжка на хардуер.
Моделът изглеждаше убедително – гъвкавост, адаптивност, „плащай според каквото ползваш“. Особено за бързо растящи компании и организации с променливи натоварвания това изглеждаше идеално.
С времето много организации започнаха да откриват и обратната страна на медала. Най-сериозният проблем се оказват разходите. Те често нарастват далеч над първоначалните предвиждания.
Публичният облак предлага гъвкавост, да, но тази гъвкавост се оказа с висока цена. Компаниите плащат не само за изчислителна мощност и съхранение, а и за трансфер на данни, резервирани ресурси, мрежови услуги, API заявки, резервни копия и множество допълнителни функционалности.
В началото тези разходи изглеждаха управляеми. С разрастването на бизнеса обаче сметките започнаха да растат бясно.
Сега, когато и киберсигурността навлезе в ерата на AI и атаките станаха изключително бързи и ефективни, все повече организации намират, че облакът им е неудобен – хем излиза скъпо, хем не могат да управляват сигурността.
Така започна да повява вятърът на отдръпването от облака. Вместо да продължават да плащат непредвидими месечни такси, организациите започнаха да инвестират в собствен хардуер, който могат да амортизират в рамките на известен брой години. Финансовият модел е значително по-ясен. Разходите се планират по-лесно.
Според анализатори от Gartner и IDC, много компании вече оценяват общата цена на собствеността върху инфраструктурата по различен начин спрямо периода преди пет години. Растящите сметки за облака променят разчетите.
Факт е, че тази промяна се наблюдаваше и преди бума на AI. Но сега възходът на изкуственя интелект ускорява всички процеси. AI системите изискват огромни изчислителни ресурси. Обучението на големи езикови модели, обработката на масивни масиви от данни често генерират сериозни разходи в публичния облак.
Някои организации вече установяват, че локалните центрове за данни могат да се окажат по-ефективни икономически. Това важи особено за компании, които постоянно обучават модели или обработват големи обеми информация в реално време.
Но сигурността играе най-важна роля. Много компании започват да преоценяват риска от съхранение на чувствителни данни в публични облачни среди. Причините са наистина сложен сбор от фактори.
От една страна стоят самите рискове – в света на кбиерзащитата вече е прието, че все някога всеки ще бъде „пробит“. От от друга страна са налице все по-взискателни регулации, с високи санкции. Има и чисто геополитически рискове, зависимости от чуждестранни доставчици.
Финансовият сектор, здравеопазването, държавните администрации и индустриалните предприятия са „на топа на устата“. Хем имат много и скъпи данни, хем работят с критична информация, хем са задължени да поддържат строг контрол върху достъпа до данните, а пробивите при тях почти всякога костват много и във финансов, и в социален аспект. При локална инфраструктура физическият контрол остава изцяло в ръцете на организацията.
И ето, че идва време за заслужено възраждане на хибридните архитектури. Вместо пълна миграция към облака, бизнесът започва да комбинира локални инфраструктури с публични облачни услуги. Част от приложенията работят „on-premise“. Други действат в облака.
Подобен модел позволява по-гъвкаво управление на ресурсите. Компаниите могат да държат критичните системи локално, а същевременно да използват облачни услуги за бързо мащабиране, резервиране или специфични задачи. Хибридният подход се оказва баланс между контрол и гъвкавост.
