За първи път в света пациент претърпя мозъчна операция с помощта на изкуствен интелект на живо за отстраняване на мозъчен тумор. Рис Хибърт от Бедфордшир, баща на две деца, е можел да загуби зрението си без операцията, казват хирурзи от болницата University College London.
Инструментът с изкуствен интелект е анализирал видеозапис на живо от операцията, по време на нейното протичане, и е съветвал хирурзите как да избегнат важни, но скрити кръвоносни съдове и нерви в мозъка. Това им е позволило безопасно да отстранят колкото е възможно повече от тумора.
„От гледна точка на безопасността на пациента виждам абсолютна полза. В главата ни няма пътни знаци“, казва Хибърт.
Допреди 18 месеца 48-годишният Хибърт, мениджър „Обслужване на клиенти“, е бил в в идеална форма и здрав, като е правил разходка от два километра всеки обяд. Именно по време на една от тези разходки той е изпаднал в безсъзнание и получил припадък.
Направеният мозъчен скенер разкрил, че има 11 мм доброкачествен тумор, растящ върху хипофизната жлеза – орган с размерите на топче в основата на черепа.
От решаващо значение за операцията е фактът, че това място се намира много близо до каротидните артерии – жизненоважни кръвоносни съдове, снабдяващи мозъка с кръв, и до зрителните нерви, които контролират зрението.
Тъй като туморът на Хибърт започнал да притиска зрителните му нерви, той започнал да губи периферното си зрение. Въпреки че не се нуждаел от операция веднага, Хибърт започнал да се спъва в неща и чувствал силна умора и замаяност.
„В продължение на 18 години семеен живот винаги ставах от леглото и правех на жена си чаша кафе“, казва Хибърт, „и нямах намерение да позволя на този тумор да спре това“.
Най-големите последици за него са били емоционални и психологически. „Въпреки че много хора любезно ми предлагаха помощ, не е добре да си в тежест на хората“, добавя той.
Когато хирурзите му предложили да стане първият човек, който ще опита операцията с техния специално разработен инструмент с изкуствен интелект, Хибърт не се поколебал. „Ако пациентите не са готови да се включат в научните изследвания, как лекарите могат да се учат и как медицината може да напредва?“, споделя той.
Операцията включвала поставяне на ендоскоп – тънка камера на гъвкава пръчка, която влиза през носа до основата на черепа. В този момент туморът бил близо, но скрит зад слоеве кост и твърда мембрана. Определянето на най-безопасното място за извличането му не било лесно, особено след като анатомията е различна при различните хора.
Процентът на усложнения при подобни операции варира, но има 25-50% шанс да не се извади целият тумор и 0,5-2% шанс да се нарани голям кръвоносен съд. А това е много опасно. Тук се намесил инструментът с изкуствен интелект.
Така нареченият „хирургичен GPT” следял видеото на живо на втори екран, проследявайки хирургическите инструменти и маркирайки области, където е най-вероятно да се намират съдовете и нервите. Подчертавал областите, където е най-безопасно да се премахне туморът.
Методът е подобен на технологията за разпознаване на лица на телефоните, но вместо това разпознава важни и често скрити анатомични структури.
Преди въпросната операция изследователите са обучавали и оценявали умната система с изкуствен интелект върху стотици видеоклипове за отстраняване на тумори на хипофизата – внимателно са рисували около съдовете и нервите на всяко видео, за да помогнат на системата да заснеме данни и да започне да „разпознава“ най-важните кръвоносни и нервни структури.
„Той е обучен за повече операции, отколкото много от хирурзите виждат или правят през целия си живот, и може да действа като експертен втори чифт очи“, казва проф. Хани Маркъс, който е помогнал за провеждането на процедурата.
За разлика от други експериментални инструменти с изкуствен интелект, той работи в реално време, добавя професорът.
Екипът иска да изясни, че инструментът с изкуствен интелект само помага, а хирурзите запазват пълен контрол. Сега дългосрочната им амбиция е да разработят вид „хирургичен GPT“, така че да има „друг експерт в стаята, към когото да се обърнат за съвет, ако го искат – или да напуснат, ако не са съгласни с него“, каза проф. Маркъс.
Лекарите са доволни от това как са преминали първите стъпки на AI в реалната хирургия и работят по по-голямо изпитване.
„Когато отворих очи след операцията, се почувствах сякаш имам 360-градусово зрение – не бях виждал толкова ясно от година“, казва Хибърт. През осемте седмици след операцията той забелязвал, че зрението му се подобрява на всеки няколко дни.
„Също така имам обратно енергията си и всички странични ефекти, от които страдах преди операцията, са изчезнали. Това ми върна живота“, споделя Хибърт.
