Приблизително едно от всеки три деца из Европа е ходило на среща с непознат, чиито контакти има от интернет – от чат, скайп или социална мрежа. Над половината от хлапетата са се виждали с приятел на свой приятел или друг "познат на познат", но другите малко над 40% са срещали напълно непознат човек.
Колко трябва да ни е страх от това?
Към самия характер на срещите с човек, познат само от интернет, в момента е налице едно неразбиране, което постепенно трябва да се преодолява, анализира Любомир Сирков от Националния център за безопасен интернет. "Характерът на този тип срещи неизбежно ще се променя с течение на времето – и би следвало все по-малка част от тези срещи да стават повод за тревога. Ако в началните години на разпространение на интернет това е било среда, ползвана от малък брой изолирани един от друг индивиди, то през последните години с ве по-масовото ползване на интернет става съвсем нормално хората, включително и подрастващите, да влизат в контакт един с друг първо по интернет и едва след това лице в лице".
Сирков се позовава на данни от проучването "Децата а ЕС онлайн", проведено между 23 хиляди деца от 23 европейски страни. Налице са не повече от десетина случая сред всичките 23 хиляди деца (оригиналният доклад използва не понятието "десетина", а "few", което в превод значи "няколко"), когато общуването с непознат от интернет е довело до чувство на смущение у съответното дете. Това е един съвсем нормален процент на случаите на комуникация, довела до смущение у децата.
"В живота на всеки подрастващ винаги е имало десетки поводи за разширяване на кръга на неговите познати", каза Сирков, визирайки концерти, спортни мероприятия, олимпиади и др. Той напомня, че и без интернет са налице един минимален процент смущаващи срещи и запознанства.
"Все по-често ще се случва контактът с тези естествени за подрастващия нови познати да става първо по интернет и едва след това на живо. Независимо дали подрастващият ще отиде на концерт, или ще спортува някъде, или изобщо ще участва в каквото и да е културно, спортно или друго събитие, там той неизбежно ще придобие нови познанства. А с все по-широкото разпространение на интернет сред населението и с все по-широкото използване на интернет за оповестяване и коментиране на подобни предстоящи събития става и все по-вероятно и дори неизбежно подрастващият преди това вече да е влизал в онлайн контакт със същите тези хора, с които той така или иначе по-късно ще се срещне и във физическия свят, отивайки на съответното събитие. И ако в изследванията въпросът е бил зададен именно така: "колко често през последната година ви се е случвало да се срещнете с човек, с когото сте се запознали в интернет" (именно така е зададен въпросът в две проучвания на НЦИОМ през 2006 и 2009 г.), съвсем естествено е да се получават отговори, че това се случва все по-често и по-често".
В анализа си Сирков не се опитва да омаловажи опасностите от срещите на децата с непозннати. Но за разлика от всички проучвания, чиито цифри сякаш се стремят да шокират, този коментар търси разумната граница между притеснението на загрижения родител и приемането на естествената еволюция на новото поколение с новите технологии.
"Опасните срещи с човек, когото поздрастващите познават само от интернет, се случва когато подрастващият се представя онлайн за "по-голям" [отколкото всъщност е като възраст]. Това, заедно с други елементи на рисково онлайн поведение, дава повод на сексуалния насилник да избере именно това дете за своя жертва". Под други елементи на рисковото поведение следва да се разбират провокативни и носещи открит сексуален подтекст псевдоними, аватари, снимки, профилни описания и др. – "приканващи" към сексуално третиране, търсене на контакт с хора за разговор на сексуални теми, търсене на порнографско съдържание.
Същевременно българските деца са доста добре "закалени" откъм смутителни въздействия, идващи от интернет, доказва анализът. Само 38% от родните хлапета могат да отговорят положително на въпроса дали в интернет има неща, които биха предизвикали безпокойство у връстниците им. Във всички останали страни този процент е по-висок и варира от 42% в Австрия до 93% в Дания. Средно за всички 23 хиляди деца делът е 55%.
"Първата мисъл при тълкуване на подобни рзулати е да приемем, че те са плод на наивността и неопитността на нашите деца", казва Сирков, обаче според същото проучване "България е страна, в която висок процент – 43% – от децата сами признават, че "доста често" или "много често" им се е случвало да ползват интернет "прекомерно". В другите страни този процент е по-нисък.
Същевременно тази прекомерна употреба не е довела до осезаеми негативни резулати за децата. Само 10% могат да кажат, че за последните 12 месеца им се е случвало да видят или преживеят в интернет нещо, което да ги е обезпокоило или смутило. В повечето други страни над 20% от децата могат да потвърдят такова негативно прежияване.
Съчетанието от тези данни навежда на извода, че "за децата в България е характерно едно като цяло по-скоро ниско-рисково поведение онлайн (в сравнение с много други страни)", заключава Сирков.
Едно потвърждение на тази теза е, че все по-рядко децата са склонни в интернет да се представят за по-големи на възраст, отколкото са в действителност. На въпроса "Когато общувате с други хора в интернет, колко често се представяте за по-голям(а), отколкото сте", делът на отговорилите "често" е спаднал от 20,7% през 2006 година на 12% през 2009 г.