Резервите на икономиката са изчерпани, а ИТ компаниите са изнемощели. Фурорът на веселите години приключи и в момента тече драматичен процес, а понякога и невъзможно адаптиране към среда с абсурдни цени, в която някой търси своето спасение или пазарен пробив, казва Юрий Йорданов, управител на дистрибутора TNC.
.jpg)
Г-н Йорданов, анализаторите вече ни попариха с не особено радващи оценки за състоянието на ИТ пазара в България през последната година. Как изглежда картинката от вашата камбанария на основен доставчик на консумативи за офис техника?
В последните две години логиката на пазара продължава да бъде все по-видима и по-явна. Хартията поскъпна с около 40% на световния пазар и България като една запетайка по значимост, нетен консуматор, няма какво друго да прави освен да следва тенденцията, която ражда натиск върху консумативите. Все по-сериозно се прилагат способи, които притискат клиента към принудителна лоялност, към технологично насилие – с един чип или фърмуер, който те прави безалтернативен към оригиналния консуматив.
Покупката на висок клас техника крета криво-ляво. Но в останалите сегменти наблюдаваме веселбата на абсурдите, или на пазарни проблясъци и цени, които ги няма на много места по света. 99-левовият лазерен принтер е факт, който показва, че в най-тежката криза компаниите решават да съберат овациите на аудиторията, която всъщност няма какво да им даде. По ведомства се печелят търгове с 49-левово мултифункционално устройство.
Виждаме съвсем друг свят. Резервите на икономиката са изчерпани, а ИТ компаниите са изнемощели. Фурорът на веселите години приключи и в момента тече драматичен процес, а понякога и невъзможно адаптиране към средата с абсурдни цени, в която някой търси своето спасение или своя пазарен пробив. Трайно да удържиш на такива ценови нива обаче е невъзможно, а междувременно, ресурсът, който си употребил, и неплатежоспособното търсене, което иска само ниски цени, омаломощава допълнително "победителите". Това ражда драмата на един свиващ се пазар – тенджерата под налягане къкри, въпросът е кога гърмежът ще е оцапал стените и пробил прозорците.
Натискът върху цените на компонентите е нечуван и единственото, което ги удържа на разумно ниво, е качеството на продуктите. Все пак има един критичен санитарен минимум, при който надолу няма какво да се прави, освен да се сменя доставчикът бързо, което е и масова тенденция по терена днес.
Колко време е необходимо на китайските производители да заобиколят технологичните ограничения на оригиналните консумативи?
Тук започва разговорът за интелектуалната собственост. Тази война не е спирала никога, като и в момента има чипове на радикални цени, които са “copy-paste made in somewhere in China”. В последните години конкуренцията между марките Samsung, Lexmark, Canon и HP роди една война в областта на фърмуера и на интелектуалната собственост, скрита в чиповете. Това забавя с месеци или максимум с година появата на алтернативните решения – период, през който официалният производител успява да черпи от временната си монополна роля.
Да не забравяме обаче, че интелектът на хората, които заобикалят фърмуера с легални средства, т.е. емулират функционалност, също расте. Това е една война на интелектуално надцакване, в която можем да търсим паралел с войната между хакерите и официалния софтуерен бизнес. Знаем, че в крайна сметка хакерите стават най-добрите съюзници на производителите на софтуер. Нещо такова се случва и при принтинга. Софтуерът, като могъщо средство за контрол, се появи с ролята си в принтинга, т.е конкуренцията покани интелекта в другата му форма – освен физико-химическите и фото-електрическите процеси – но и в контрола върху печата.
Неотдавна китайска компания представи гама от принтери със собствена технология. Как индустрията реагира на тази новина?
Твърде рано е да се правят анализи, защото устройствата бяха анонсирани съвсем наскоро. Но интересът е огромен, защото всички очакват, че китайските устройства ще бъдат евтини. Аз обаче не съм убеден в това. Китай е стигнал дъното на цените и добрите, стойностните производители не желаят да продават евтино, защото те имат качество.
Знанието, което всички производители на имиджинг устройства инвестираха в китайската икономика, създавайки предприятия за производство там, в момента тихо и кротко се прелива в китайското можене. А то заедно с организираността на китайците, плюс централизирания контрол на държавната икономика дават резултати, които изглеждат невъзможни за големите компании.
Другояче казано, в случая с китайската икономика – капитализмът беше победен от комунизма, напук на всички теории и факти, че демокрацията е победила централизираната доктрина. Ясно е, че „третият път” към либералната икономика, който Китай е избрал – пътя към „свободния комунизъм”, дава резултати, които са учудващи и в някаква степен противоречат на традиционните представи. Зависимостта на Запада от Китай е драматична и не може да бъде разкъсана по никакъв начин. Технологиите се създават в Япония, САЩ и Корея, но производството им е 90% в Китай, а в последно време и във Виетнам. Срещу 10-ната големи маркови производители стоят хиляди азиатски производители на алтернативна позиция.
Останаха ли някакви илюзии от предкризисните времена у ИТ компаниите в България ?
Спомени от 2008 година вече не съществуват, те бяха изтрити от кризата. Илюзиите са си тръгнали, не защото някой ги е изгонил, а защото фактологията на ежедневието е тъжна, там няма добри новини. Пазарът ни е малък, а желаещите да продават са повече. Забелязвам оптимизъм у организираните и драматичен песимизъм у неорганизираните. Пазарът в момента отхвърля персонажи и компании, които просто нямат ресурс. Това се случва в момента.
Тенденциите от 2009-2010-та драматично се задълбочават през настоящата година. Всъщност 2011 може да бъде наречена годината на драмата и истината, защото крайните клиенти, не толкова много колкото през 2008 година, започват да изчезват с техните пари. И по веригата изчезват и малките компании, които дължат пари на по-големите. Наблюдаваме една кървава гонитба за реалните пари, които все повече ги няма.
През 2011 година ще наблюдаваме задълбочаване на процесите, развили се така “добре” през 2010-та – намаляване на броя на играчите, намаляване на обема на пазара, но и относително бързо развитие на професионализма на компаниите, които са се заинатили да работят, което е една добра новина. Кризата действа здравословно, тя създава условия, при които само добре организираните, последователните имат шанс да намерят мястото си на пазара и да го удържат.
Ниските цени повече няма да ги има, защото основните ресурси растат като цени. Това значи, че оттук нататък разликите няма да дойдат от 2-те или 5-те стотинки. Култът към стотинката не може да продължи, не поради липса на стремеж към нея, а защото няма накъде повече. Аргументите на добрия търговец ще бъдат професионализъм в продажбите плюс високо качество на стоката, а не самоцелно сваляне на цените. Войната за стотинката продължава, но критериите стават други. Премереният риск, който е част от търговското можене, е онова, което дава ключа към успеха. Това преди беше игра за мнозина, днес е игра за малцина.
Има ли разбиране у служителите в компаниите за случващото се на пазара?
В момента общественото усещане за безсилие е масово. Безработицата според официалните статистики е 10%, но вероятно реалната е повече, защото има скрита безработица, която е извън обхвата на НСИ. Връщаме се към обективната оценка на това колко струва трудът. Надцененият труд вече не може да бъде изплащан.
Не е нужно да даваш примери за тежкото битие на хората, които са на пазара на труда. Наблюдаваме падане на заплатите, с любезното съгласие на служителите да приемат препитанието под всякаква форма, защото алтернативата е тъжна. Днес работната сила осъзнава процесите така, както ги осъзнаха работодателите през 2009 година. Съгласието за ниска заплата е естествено, борбата е да има препитание.
Кризата съвпадна с идването на власт на нова партия. Как оценявате опитите на правителството да се пребори със сивата икономика, което е едно от основните послания на властта? Очаквате ли тези мерки да имат ефект?
Независимо от мерките на правителството, кризата е по-добър учител, по-добър дресьор, отколкото всякакви приказки. Политиката сама по себе си е силна и интересна, когато има икономика. Популизмът, който е част от „оръжията” на това правителство, защото то трябва да измисли добри новини, каквито всъщност няма, води до разбирането у мнозинството от хората, че илюзиите са свършили. Правителствата, каквото и да говорят, не произвеждат нищо друго освен разходи и политики. Тук, сега „производство” на политики няма.
Инфраструктурата, която е един от акцентите, в голяма степен не е свързана с ИТ бранша. Реално ИТ индустрията е пострадала сериозно, защото няма държавни поръчки, държавата е свила тези разходи.
Може би правителството е говорител на малките хора, но и те (хората на наемния труд) разбират, че не могат да продължат така, защото първо никой не иска да взима кредити, а ако иска да взима, му трябват аргументите на реалната заплата. А заплатите не могат да бъдат големи. Има компании, които увеличават заплати, но те са шепа. Добрите примери ги няма, напротив – има примери на удържани заплати и на редуцирани заплати.
Така, че правителството нищо не е направило и не може да направи, защото нашата индустрия е нетен консуматор на чужд труд. Ние имаме твърде малко принадена стойност, с изключение на софтуера и асемблирането, което умира. България става все повече потребител, на дневен ред е лаптопът и нетбукът, преместването на кашони с минимална печалба. За каква икономика говорим тогава?
Светът става все по-нормален, индустрията оздравява, защото остават само тези, които имат производство на принадена стойност, на услуги и знания. А това нещо в България в продължение на 20 години не е било толерирано, не е имало стремеж към съзнателното и сега каквото и да прави това правителство, то не може да повлияе на процесите, освен да успокоява хората, което си е публично зомбиране.
При икономика, която е енергийно зависима от нетен внос и има минимално вътрешно производство, шансът да влияеш на процесите е минимален. Можеш да влияеш на социални придобивки, но не и върху процесите, защото тук политики няма. От 20 години говорим за едно и също нещо – електронно правителство – и продължаваме да бъдем на входа му.
Няма от какво да съм оптимист, истината е тъжна. Пазарът ни е провинциален, манталитетът ни е провинциален, заплатите са ни провинциални, но всъщност какви заплати можем да искаме, когато ролята ни е провинциална и невидима. Единственото ни предимство е геополитиката, но тя все още не е стоката, която българските политици могат да търгуват добре. Напротив, те не разбират, че това е единствената стока, която имаме.
Правителството не може да направи нищо друго освен да не пречи. Ако проследим какво се случи в последната година и половина, ще видим, че говоренето е едно, а съвсем друго е това, което трябва да се случи. Стандартът “Стара планина” произведе нула ефект и хората продължиха да ядат опашки, опаковани като телешки салам. По същия начин в ИТ бранша няма “Стара планина”. Кренвиршите не са ни български, та ИТ-то ли да ни е българско. Поне опашките можеш да ги смелиш и с някакви смесители да ги превърнеш в кренвирши, но как да смелиш платката, която ти идва от Китай или Тайван…
Този само говори и се прави на голяма работа .
Всъшност е гола вода и е един алчен,завислив дистрибуторна който
хал хабер си няма от бизнес и само хората са му виновни.
Вижте го само надут пуяк,а говори за ,,малките хора,,.
този е готов за политик
овладял е до съвършенство умението на политиците да говорят неща известни на всички
Еййй, страшно е да си дистрибутор/търговец на китайски стоки използвани основно в сферата на услугите.
Направо ценово изгърбване отвсякъде..
П.С. Останалото в статията е по-скоро политика
mnogo dobur analiz,bravo