Недостигът на умения – часовникът тиктака

Липсата на единни европейски стандарти за специфичните професии пречи на трудовата мобилност, се казва в доклад на Конфедерацията на европейския бизнес – BusinessEurope, озаглавен „Недостиг на умения – часовникът тиктака”. Документът анализира дефицита на работна сила с умения в областта на науката, технологиите, инженеринга и математиката в ЕС. Недостигът на т.нар. STEM-умения (Science,  Technology, Engineering & Mathematics) поставя въпроса за необходимостта от неотложни мерки, които националните правителства, европейските институции, бизнесът и доставчиците на образователни услуги трябва да предприемат, за да се справят с него, се казва в документа, изпратен до всички европейски институции.

Недостигът на STEM-умения – наука, технологии, инженеринг и математика – изисква спешни мерки в образователната система на ЕС

Липсата на ключови компетенции у работната ръка ще бъде една от основните пречки за икономическия растеж в следващите години”, заявява в предговора на материала Юрген Тумен – президент на BusinessEurope. Според него, бизнесът, националните правителства и образователните институции трябва да положат съвместни усилия, за да направят STEM-образованието по-привлекателно за младите хора. Това би могло да стане чрез по-широко навлизане на научните изследвания в учебните програми за основно и средно образование, задълбочаване на връзката между образование и бизнес и, най-вече – чрез преориентиране на ресурси от страна на националните правителства към STEM-образованието.

За сравнение, 100 млрд. долара от пакета за икономическо възстановяване на САЩ са разпределени за образование, изследователска и развойна дейност, а инвестициите в научни изследвания и образование като дял от БВП в страни като Япония и Южна Корея значително надвишават тези на ЕС. Освен това, през последните 20 години т.нар. развиващи се икономики са повишили дела на високотехнологичния си износ с впечатляващи размери.

Според Туман, европейските политици са закъснели с признанието за недостига на STEM-умения, а оттам – закъсняват и с прилагането на мерки за противодействие на проблема. „Има едно по-скоро самодоволно убеждение, че Европа се  справя достатъчно добре, но от този документ се вижда, че това не е така. Крайно време е да излезем от зоната на комфорта и да търсим начини за привличане и развитие на STEM-квалифицирана работна ръка”, смята той.

Анализът отбелязва, че броят на постъпилите във ВУЗ в ЕС през последното десетилетие расте (от 630 400 през 1999 г. до 916 100 през 2008 г.), но успоредно с тази положителна тенденция, намалява делът на завършилите STEM-специалности (от 24,8% през 1999 г. до 22,7% през 2005 г.). Една от причините за сравнителната непривлекателност на STEM-специалностите е схващането им като прекалено тясно специализирани, а това противоречи на преобладаващото желание образованието да отваря колкото е възможно повече врати и възможности за реализация. Именно тук е ролята на бизнеса, който трябва да разбие този мит и да докаже, че изучаването на STEM-предмети в училище всъщност разширява възможностите за кариерно развитие, смята BusinessEurope.

Демографските промени в Европа ще имат голямо въздействие върху няколко STEM-професии, се казва още в анализа. Така например, във Великобритания около 70% от настоящите висококвалифицирани работници в ядрената индустрия се очаква да се пенсионират до 2025 г. Заедно с това, очаква се и значителен брой академични преподаватели по физика също да се пенсионират в близките години. „Това означава, че запасите от такива умения в работната сила са изложени на риск”, заключават анализаторите.

В допълнение към ниското предлагане на възможности за развитие на „местните таланти”, Европа не привлича достатъчно висококвалифицирани работници от други части на света – трудовият пазар на Стария континент остава все още недостатъчно привлекателен за тях. Според изследвания на Европейската комисия, „мозъците” предпочитат други дестинации, като САЩ, Канада и Австралия.

Европейският център за развитие на професионалното образование и обучение Cedefop прогнозира, че за периода 2010-2020 г. търсенето на техници и приложни специалисти ще нарасне с 20%. Именно за тези професионални категории ще има най-висок процент заетост.

Някои експерти смятат, че структурните промени към „икономика на услугите” намаляват необходимостта от квалифицирани работници и това обяснява по-ниската заинтересованост на младите хора към STEM-специалностите. Авторите на анализа на BusinessEurope обаче подчертават, че услугите също се нуждаят от съответните умения и примери за това са ИТ-секторът и финансовите услуги. Така например, ИТ секторът в ЕС генерира повече от 50% от ръста на производителността и очакванията са през 2015 г. недостигът на квалифициран персонал за този бранш да достигне между 380 и 700 хил. работни места в страните от ЕС. И към настоящия момент в Италия има недостиг на 10 000 специалисти по ИТ, в Полша – 18 000, в Испания – 42 000, а в Германия – 88 000.

„Фактът, че е налице остра липса на ключови квалифицирани работници и, в същото време – високи равнища на безработица в цяла Европа, говори за наличието на структурни несъответствия в европейския пазар на труда”, се казва в анализа.

Представителите на европейския бизнес виждат своята роля в преодоляване на тези дисбаланси на трудовия пазар и повишаване интереса към STEM-специалностите чрез няколко инициативи:

• Създаване на т.нар. STEM-класове и модели на подражание, при които представители на индустрията споделят опита си и възможностите за кариерно израстване.

• Участие на бизнеса в системата за учене през целия живот за учителите, като им се предостави възможност за обучение на място, в реална бизнес среда;

• Предлагане на стажантски места и предоставяне на съоръженията на компаниите за лабораторна работа на обучаемите;

• Активно участие на бизнеса в управителните тела на университетите, където своевременно да се подава информация за бъдещите нужди от знания и умения, така че образователните пътеки непрекъснато да се адаптират към нуждите на трудовия пазар;

Друга важна роля на бизнеса е да идентифицира и убие навреме митовете сред младото поколение относно избора на кариера. Според проучване на Европейската кръгла маса на индустриалците, едва около 20% от младите хора са склонни да се насочат към научна кариера. „Умъртвяването” на този мит минава през множеството примери за предприемачи, които са създали успешен бизнес от технологични иновации. Освен това, според проучване на британския бизнес съюз CBI, занимаващите се с наука са по-добре възнаградени от инженерите, а средната начална годишна заплата на един млад учен е около 22 000 лири – по-висока от тази в сферата на финансите, управлението на човешките ресурси или маркетинга.

Що се отнася до ролята на правителствата, BusinessEurope отбелязва в доклада си, че в условията на натиск върху националните бюджети и спешна необходимост от намаляване на държавния дълг, ресурсите трябва да се преориентират към приоритетни области от ключово значение за икономическия растеж. Образованието е такъв приоритет – това е дългосрочна инвестиция и е предпоставка за устойчиво развитие, поради което правителствата не трябва да позволят тази инвестиция „да се плъзне надолу по политическия дневен ред”. От решаващо значение е образователната система да харчи оскъдните си ресурси по ефикасен начин – за обучение на работната сила в умения, които са икономически жизнеспособни и перспективни. В този смисъл, бизнесът смята, че висококачественото STEM-образование трябва да е приоритет на публичните разходи.

„Победители в глобалната битка за технологично надмощие и конкурентоспособност ще бъдат икономиките, чиито образователни системи покажат най-добри резултати”, се казва още в анализа. Според авторите, качеството на европейската образователна система се нуждае от подобрение на всички нива – основно, средно, висше, докторанти, специализанти.

Националните правителства трябва също така да създадат необходимата правна рамка за насърчаване на бизнес инициативите и намаляване на бюрокрацията, възпрепятстваща участието на компаниите в образователната система, вкл. да се опростят процедурите за предоставяне на места за чиракуване и стажуване, както и за допускане на частни инвестиции в публичната образователна система. Важно е да се предвидят стимули за учители и учени, които си сътрудничат с бизнеса.

Що се отняса до „глобално циркулиране на мозъци”, авторите на анализа посочват, че не трябва да се надценява привлекателността на Европа за квалифицирани имигранти. В потвърждение на това е фактът, че само 3% от учените в ЕС са граждани на трети страни. За сравнение, в САЩ този процент е 16. Проучване на Дойче Банк сред индийски студенти по информационни технологии, което сравнява предпочитанията за работа в САЩ, Канада, Великобритания, Германия и Австралия, показва, че Великобритания е поставена на трето място, а Германия – на пето. Вместо да се страхува от изтичане на мозъци, Европа трябва да се съсредоточи върху това да се превърне в по-атрактивно място за работа, за да бъде част от глобалното циркулиране на мозъци.

Настоящите ограничения на европейския трудов пазар за граждани на трети страни пречат на привлекателността на ЕС за ключови таланти, учени и изследователи. Стъпка в правилната посока за приемане на квалифицирани имигранти е Директивата за „Синята карта”, въпреки че условията за допускане до трудовия пазар на ЕС са твърде строги.

Наложително е също да се улесни възможността за вътрешнокорпоративни трансфери на служители от един филиал (извън територията на ЕС) до друг (в държава-членка). В резултат на кризата се увеличиха протекционистките тенденции на много европейски пазари на труда. Скептицизмът към имиграцията, особено във времена на рецесия, често се свързва с опасения, че ще бъдат загубени работни места. Истината обаче е, че притокът на работници от трети страни към ЕС е от съществено значение за възстановяване от кризата, като по този начин ще се създадат повече възможности за работа.

Въпреки че всички национални трудови пазари страдат от недостиг на ключови специалисти, все още липсват единни стандарти за специфичните професии, а различията в отделните страни пречат на трудовата мобилност. Наложително е да се работи в посока на изграждане на единно европейско пространство, където учащите се да могат лесно да преминават от една образователна система към друга. Създаването на единни стандарти ще позволи по-лесно преминаване от една образователна система в друга, тъй като компетенциите ще са еднакви, независимо от това къде са придобити, заключава анализът.

Коментар