Облакът е надвиснал, има ли кой да сбере животворната му вода

Когато буря връхлети и опустоши гората, природата стихва и потъва в своята болка – и жаждата за прераждане. Сетне вятърът полъхва и донася нов живот, който да разцъфти.

Когато бурята на „дот-ком“ еуфорията връхлетя в края на 90-те години, тя прекърши крехките стъбла на безчет новопоникнали клончета – милиони млади хора с нови идеи, жадни за живот – безчет потръгващи бизнеси. Гората на технологичния свят стихна. А когато вятърът отново полъхна, той донесе не просто нов живот, а… голям облак.

Всъщност технологичен облак сме виждали и по-рано, преди вятърът на промяната да довее този. Просто не сме знаели. „Облак“ са виждали ранните интернет потребители още от времето на възхода на интернет, когато достъпът до глобалната мрежа беше привилегия на малцина работещи в компютърни фирми или в лъскави офиси, а в глобалната мрежа все имаше адреси, започващи с нещо като www1. По онова време хората ползваха предимно електронна поща, но тогава не са знаели, че това си е вид „облак“.

Сега освен електронната поща в „облачен“ вид сега са налични какви ли не компютърни ресурси – от пространство за уеб-страници до „тежката артилерия“ на ИТ като системите за управление на бизнеса. Оказа се, че да си бизнес и да имаш ИТ инфраструктура може и да е малко по-лесно, отколкото е било всякога досега. Не е задължително да купиш голям брой многоядрени сървъри, бази данни, софтуер за балансиране на натоварването и всички други сложни системи, на които са посветени цели отдели с десетки души персонал в големите предприятия.

Сега е възможно голяма част от тези скъпи ресурси да се използват от „облака“. Там ще ги управлява някой, който е технически компетентен точно в тази област; там ще ги обновяват винаги, когато има техническа възможност; там ще се ползват толкова процесори или толкова виртуални „потребители“, колкото е нужно на фирмата точно в момента, а не колкото е купила преди определено време според наличните парични ресурси.

Естествено, както и с личната поща в уеб, отворен остава въпросът за сигурността. Щом всичката информация ще е „някъде там“, то как може да си сигурен, че няма да „изтече“, че няма някой злонамерен да се обере до нея, че няма някой враг да я съсипе? Сякаш тук е големият страх, заради който мнозина бягат от сянката на облака.А всъщност може ли изобщо да е сигурен бизнесът, че тези услуги „в облака“ ще му дадат точно това, от което има нужда? Ще оправдаят ли парите му? Доверието му? Всички знаем, че дори и когато си плащаме солидно, няма гаранция, че ще получим точно онова, което си представяме. Има ли човек, на когото не се е случвало да си купи книга с привлекателно заглавие от уж обещаващ автор, а вътре да намери сладникаво словоблудство?

Иде реч за това, че когато не са налице ясно дефинирани очаквания, изисквания и критерии, и най-добрата услуга може да се окаже безполезна. Иде реч за това, че и най-качественият доставчик не би могъл да осигури нужното, ако потребителят му не знае какви точно ползи си е поставил за цел и как ще определи дали те са постигнати.

Или ако перифразираме популярната реплика на поета, че „за кораб, който не знае накъде пътува, никой вятър не е попътен“, то „за земеделеца, който не знае какво иска да пожъне, никой облак не носи дъжд“.

Иде реч за ролята на човека. Човекът, шефът, диригентът, баш-майсторът, сватовникът – онзи, който ще застане между иновативната технология „облак“ и фирмата-потребител; който ще е хем технически компетентен за възможностите на тоя прословут облак, хем ще е бизнес-компетентен, познаващ в детайл процесите на фирмата и как могат да станат по-добри. Човекът, който ще преведе бизнес-потребностите на езика на технологията, за да й каже какво му трябва на този бизнес и как наистина тя може да му е полезна. Човекът, който ще направи ползотворен „брака“ между бизнеса и младата му невеста – технологията.Няма ли го този човек, няма „облак“. И всичката еуфория на ИТ индустрията и технологичните медии ще остане само дим без огън. Затова е време индустриите да си подадат ръце и заедно да „изковат“ своите бъдещи „облачни“ специалисти.

Ето, че облакът е надвиснал над полето, готов да завали. Ще има ли кой да сбере животворната му вода, за да полее с нея правилните посеви, че да дадат богата реколта? Или рискуваме пак да се извие буря, като през 2000 г., чиито порой да удави крехките стъбла на безчет новопоникнали клончета – безчет млади хора и с нови идеи, жадни за живот – безчет потръгващи „облачни“ бизнеси.