Американското правителство засилва контрола над телекомуникационните компании. Властите ефективно използват механизма за одобрение на сделките по сливане и поглъщане (M&A), за да контролират телекомите.
В частност, властите получават право на глас дори и по въпроси, свързани с покупка на оборудване, твърди публикация в Уолстрийт Джърнъл. Според изданието, правителството все повече използва своите правомощия за одобрение или не на големи сделки в телекомуникационния отрасъл с цел да установи строг контрол на дейността на компаниите.
В резултат на тази политика, три от четирите водещи мобилни оператора в страната са подписали по-особени споразумения по въпросите на сигурността с правителството. В частност, SoftBank Corp. е сключила подобно споразумение при поглъщането на Sprint Corp., а операторът T-Mobile USA – при покупката на MetroPCS Communications. Създаването на джойнт венчъра Verizon Wireless (съвместно предприятие на Verizon Communications и Vodafone Group) през 2000 г. е станало възможно след подписване на съответното споразумение с властите.
Подобни споразумения властта налага и на производителите на оборудване – такива са случаите при покупката на Lucent от френската Alcatel през 2006 г., придобиването на активи на Motorola Solutions от Nokia Solutions & Networks и сделката на Ericsson с Nortel Networks Corp.
Споразуменията осигуряват на федералните власти облекчен достъп до мрежите на компаниите, изискват разполагане на инфраструктурата им на територията на САЩ и минаване на мрежите им през обекти, оборудвани с техника за законно проследяване на трафика. Освен това договорите включват точка, която забранява на компаниите да предават информация на чужди правителства.
В някои случаи, споразуменията съдържат точка, която дава право на глас на представител на държавата при назначаване на директорите на компанията и подписване на договори за доставка на оборудване. Не на последно място, подобни споразумения позволяват на федералните органи да извършват проверки в компаниите – право, от което властите все по-често се възползват.
@читател:
Те не записват разговора ти с тях.. те записват техния си разговор с теб.
Освен това предварително те уведомяват (теоретично са задължени за да не ги съдиш), че разговорът ще се записва. Ти като чуеш тази подробност и не си съгласен, просто си затвори телефона и им отиди на крака в офиса…
@user:
Ако се съмняваш, че нямат право да се разпореждат с лични данни – не им ги давай и се оплачи в Комисията за защита на личните данни и в Комисията за защита на потребителите и в… незнам все някъде още може да подадеш оплакване пък барем поне едина от всичите тези институции като си изпие сутрешното, обедното и следобедното кафе барем рече та обърне внимание на оплакването ти.
В много случаи фирми искат лични данни и като ги запиташ имат ли право да работят с тях изпадат в недоумение – редовно им задавам този въпрос.
Лични данни вече се искат за какво ли не. Най-интересно е, че дори и по-големите не дават кой знае какво обяснение.
Преди доста години само определени институции имаха право да поискат паспорт ( или лична карта ) и хората знаеха, че това е нормално. Сегашното положение е буламач.
ако действително ти харесва как постъпва правителството на Сащ с хората, едва ли дълго ще си недоволен, понеже те налагат своя биг-брадър режим навсякъде, така че “скоро и у нас”, а най-вероятно вече го правят по един или друг начин…
А тука кога държавата ще започне да контролира събирането на лични данни. В момента нараства броя на фирмите, които записват телефонните разговори с клиентите си и ги съхраняват неограничено време.