Изследване на Еricsson показва силна зависимост между зрелостта на ИКТ в градовете и тяхното социално, икономическо и екологично развитие
Градовете са дом за повече от половината население на нашата планета, а 600-те най-големи от тях създават над 50% от световния БВП. Нещо повече, прогнозите сочат, че към 2030 година над 60 на сто от хората ще живеят в градове. Ето защо да се сравняват Лондон и Шанхай има по-голям смисъл, отколкото Великобритания и Китай – фокусът върху градовете ни помага по-лесно да разбираме и споделяме най-добрите глобални практики.
Градовете ще се нуждаят все повече от ефективни стратегии за ИКТ (информационни и комуникационни технологии), за да се справят с предизвикателствата в три ключови сфери – социална, икономическа и екологична. Именно ИКТ могат да посрещнат някои от най-сериозните предизвикателства пред градовете, благодарение на своята многолика същност. ИКТ са едновременно и услуга, и бизнес и като такива способстват прилагането на нови идеи и ефективни подходи за развитие.
Как ИКТ могат да бъдат полезни на големите градове ни разкрива задълбочено глобално проучване на шведската компания Ericsson. В три отделни части докладът „Networked Society City Index” представя ползите от ИКТ съответно за самите градове, за хората, живеещи в тях, и за бизнеса.
Самият индекс има две основни измерения. Първото показва зрелостта на ИКТ в градовете по отношение на направени инвестиции, производителност, надеждност и ниво на използване. Второто измерение разкрива ползите от ИКТ в трите основни сфери – социална, икономическа и екологична, като така определя привлекателността на градовете по отношение на здравеопазване, образование, икономически възможности и екологични показатели.
Изследването показва категорично, че е налице силна зависимост между зрелостта на ИКТ в градовете и тяхното „тройно” (социално, икономическо и екологично) развитие. Възвръщаемостта на инвестициите в ИКТ като ползи за обществото следва повишената зрялост на технологиите. Препоръката към градовете е да прилагат стратегии за развитие, които съответстват на степента на зрялост на ИКТ .
Сингапур е глобален лидер в индекса Networked Society City Index на Ericsson, като едно от обясненията за това е ангажиментът на правителството и фокусът върху ИКТ като средство за развитие на града
На върха в класацията са Сингапур, Стокхолм, Сеул, Лондон и Париж, където ИКТ могат да се използват за формиране на цялостната визия за града и постигане на цели в социално, икономическо и екологично измерение. ИКТ в тези градове стимулират иновациите и участието на гражданите в развитието.
В средата са градове като Пекин, Сидни, Москва, Буенос Айрес и Сао Паоло. С помощта на ИКТ те могат да решат някои основни предизвикателства, да лансират и координират фокусирани инициативи.
В долния край на скалата са Манила, Йоханесбург, Дака, Карачи и Лагос. Тези градове могат да прогресират чрез използване на ИКТ за преодоляване на цифровото разделение, за достъп до инициативи и интегриране на ИКТ в публичната администрация.
Градове като Токио и Москва или Делхи и Сао Пауло си приличат по усилията, вложени в областта на ИКТ, но се различават по резултати в трите базови измерения – социално, икономическо и екологично. Силните от тях постигат прогрес, благодарение на способността на хората да използват ИКТ. С увеличаване на зрелостта на ИКТ, силните градове прилагат по-целенасочен подход към приложенията в сферата на здравеопазването, образованието или интелигентния трафик.
Прогнозите сочат, че към 2030 година над 60 на сто от хората ще живеят в градове
Градското население нараства с повече от 5 милиона всеки месец. Днес повече от 20 града в света се класифицират като мегаполиси, с по над 10 милиона жители. Токио и Мексико сити са примери за такива градове. До 2020 г. броят на мегаполисите ще се увеличи най-малко с осем, като половината от тях ще бъдат в развиващи се страни.
Според доклад на McKinsey Global Institute, 600-те най-големи градове правят повече от 50% от световния БВП, докато в тях живеят само 22% от населението на планетата. Това са градове с население от 150 000 до 10 000 000, които ще отбележат най-голям ръст на БВП до 2025 година.
Мегаполисите ще формират нашето бъдещо общество, което Ericsson нарича „свързано общество”. Силно натоварената градска среда действа като магнит за хората, бизнеса и капитала, но в резултат на този растеж възникват нови предизвикателства по отношение на инфраструктурата, ефективността на обществени услуги и координацията на сложни системи.
Градовете се развиват в сложни екосистеми и управлението им се превръща във фактор от критично значение. Области като околна среда, обществена сигурност, здравеопазване и образование се нуждаят от засилено внимание. В тези сложни екосистеми нараства ролята на ИКТ, които могат да посрещнат и смекчат предизвикателствата. Не е изненадващо, че местата с развита ИКТ инфраструктура и високи нива на нейното използване са по-способни да реализират ползи в трите фундамента – социален, икономически и екологичен:
Икономически ползи
- При всяко 10-процентно увеличение на широколентовото покритие се наблюдава ръст от 1% на БВП;
- На всеки 1000 допълнителни потребители на широколентов достъп се създават 80 нови работни места;
- Превръщането на публичните офлайн услуги в онлайн такива води до значителни икономии.
Ползи за околната среда
- Подобряване на енергийната ефективност – смарт грид развитието, например, подобрява енергийната ефективност и осведомеността на потребителите;
- Намаляване на емисиите на парниковите газове, замърсяването и задръстванията – чрез интелигентни транспортни системи, например.
Социални ползи
- Подобряване на образованието;
- Повишаване не политическото участие;
- Повишаване на социалното взаимодействие и комуникация;
- Подобряване на здравето – в частност, намаляване на детската смъртност в развиващите се страни – чрез преобразуване на публичните офлайн услуги в онлайн.
Днес почти 5 милиарда души по света ползват мобилни връзки, като 3,8 милиарда от тях живеят в развиващите се страни. Една от основните поуки от проучването на Ericsson върху мобилната телефония в Африка, Латинска Америка и Азия е, че хора с много ниски доходи (1-2 долара на ден) са готови да направят значителни финансови жертви, за да получат достъп до мобилен пренос на глас и данни. Реално, те харчат 10-20 на сто от доходите си за мобилни услуги.
Основната движеща сила за това е фактът, че мобилните телефонни услуги променят живота на хората към по-добро и в крайна сметка им помагат да печелят и пестят пари. Мобилните услуги дават възможност на хората да станат по-предприемчиви и да увеличат печалбите си, като се освободят от посредниците и избегнат дългите пътувания.
Днес почти 5 милиарда души по света ползват мобилни връзки
Друг аспект от влиянието на ИКТ върху градовете е подобряването на околната среда. Решение за мобилни плащания в Кения, например, ще намали емисиите на въглероден двуокис 65 пъти за период от 20 години, докато в Загреб нова електронна система за здравеопазването ще постигне 45-кратно намаляване на емисиите за същия период. И в двата случая ИКТ играят значителна роля за намаляване на пътуванията и съответно на използването на превозни средства, които замърсяват околната среда.
Сингапур е глобален лидер в индекса на Ericsson. Градът се характеризира с висока зрялост на ИКТ, като този факт се обяснява със силния ангажимент на правителството и фокуса върху ИКТ като средство за развитие. През 2006 г. местната власт създава цялостна стратегия за привличане на чужди инвестиции и поддържане на дългосрочно нарастване на БВП чрез ИКТ индустрията, наречена план iN2015 план. Целта на стратегията е изграждане на Сингапур като интелигентна нация и глобален град, задвижван от ИКТ чрез развитие на инфраструктурата, индустрията и телекомуникациите и създаване на знания.
Подобен цялостен градски план за развитие чрез ИКТ съществува само в няколко други градове по света, като например Стокхолм и проекта Digital City Vision в Истанбул. Силната ангажираност на властите за превръщане на Сингапур в глобален град, задвижван от ИКТ, се поддържа от множество програми и инициативи в рамките на iN2015, като се започне от електронното здравеопазване и образование и се стигне до индустриалното развитие. Ефектите от тези инициативи се следят внимателно, като регулярно се публикуват отчети за заетостта, растежа и добавената стойност на индустрията.
Сао Паоло е пример за град, в който се виждат ползите от ИКТ в публичната администрация. Представен в средния сегмент на индекса, градът вече спечели няколко национални и международни награди за е-програми. Интересен проект, например, е системата NF-e за електронни фактури, които заменят традиционните хартиени фактури. Възприемането на концепция за е-документи от общината в Сао Паоло позволява на потребителите да се възползват от услуги, свързани с данъчна регистрация, автоматично попълване на данни и др. Освен това подобна система повишава ефективността и контрола върху управлението, а потребителите пестят до 50% от таксите.
Манила е един от градовете в долния диапазон в индекса за развитие на ИКТ, който се характеризира с високо разпространение на мобилните телефони и сравнително ниско проникване на компютрите. В резултат на това гражданите на Манила ползват много активно SMS комуникациите, което е характерно явление и за други африкански градове. Манила обаче е по-напред от градове като Йоханесбург и Лагос по развитие на ИКТ, поради следваната национална стратегия за развитие на ИКТ.
Правителствената инициатива цели да превърне Манила в привлекателен център за чужди инвеститори в областта на ИКТ. Осигуряването на адекватно ИКТ образование сред бъдещата работна сила е от съществено значение за реализиране на подобна стратегия – градът се установява като център за аутсорсинг на бизнес процеси , гласови услуги и разработка на софтуер. В рамките на публичната инициатива iSchool са оборудвани 4500 държавни училища с подходяща техника и програми за обучение. Държавният университет на Манила пък си сътрудничи с частна компания в създаването на хъб с фокус върху ИКТ. Няколко други инициативи целят изграждане на грид инфраструктура в подкрепа на съвмествата работа на изследователски организации.
Индексът „Networked Society City Index” се явява рамка, която предоставя на кметовете и местните власти информация и еталонни материали за зрелостта на ИКТ в техните градове и за възвръщаемостта на инвестициите от ИКТ като ползи за икономиката, социалната сфера и околната среда. Чрез споделяне това знание Ericsson се стреми да допринесе за разбирането, че ИКТ са ключов фактор за развитие на градовете във всички три аспекта – икономически, социален и екологичен.