Българските ИТ спецове са сред най-младите

ИТ специалистите в България, наред с тези в Румъния, са сред най-младите, сочат данни на софтуерната компания Axway. Докато средната възраст на ИТ специалист у нас е 30 години, то в Германия тя е 45 години. Средният професионален опит на специалистите в сектора в Германия е 11 години, докато в България е малко над 5, показват още резултатите от проучването.

Съотношението жени-мъже в сектора е приблизително 1 към 2,5 за повечето страни. В България почти 40% от дипломираните ИТ специалисти са жени. Само 30% от заетите  в сектора обаче са дами, тъй като повечето избират друг сектор за реализация или преподавателска кариера. 80% от преподавателите по информатика са жени.

Основните умения за реализация в ИТ сектора като аналитично мислене, компютърна грамотност, техническа грамотност и други започват да се придобиват още в начална училищна възраст. Едновременно с това едва 4 от общо 40 школи за изпреварващо и извънкласно обучение предлагат изучаване на компютърни дисциплини.

„Само до 2015-та година в Европа ще се търсят над 900 000 квалифицирани специалисти”, коментира  Наташа Кумчева, директор човешки ресурси в Axway. „Ако искаме да сме конкурентоспособни и да се възползваме от това търсене, трябва да популяризиаме професиите в сектора. У нас те са сравнително по-нови отколкото в Западна Европа и не съвсем популярни сред младите хора”, допълни тя.

[related-posts]

От 6 месеца до една година отнема на дoбрите студенти да се обучат за работа в софтуерна компания и да стартират. Основната критика от страна на сектора към образованието е липсата на актуални практични знания и умения. Все повече учебни заведения предлагат високо технологични програми, сочи статистиката.

Най-често пътят на специалистите по техническа поддръжка, на системните администратори и на специалистите по качество на софтуера минава през стаж в местен интернет доставчик. Софийският Университет, Техническият университет в София и Нов български университет подготвят повечето от кадрите за програмисти и ръководители на проекти и част от кадрите за специалисти по качеството.

Тенденция е за позициите ръководител проекти да се търсят кадри с богат житейски и професионален опит, особено добри комуникационни и лидерски умения. Икономическото образование при тези позиции може да е значителен плюс затова нерядко на тях се назначават и студенти от Университета за национално и световно стопанство. Софтуерният университет също вече подготвя кадри за всички професии в сектора.

„Някои държави предприемат специални мерки по отношение на привличане на младите към високо-технологичните професии. Например в Румъния софтуерните инженери са освободени от 16% данък. Важно е и в България да има политика на кадрите в областта на високите технологии”, препоръча Наташа Кумчева.