Въвеждането на гъвкава работа в малките и средни предприятия би могло да повиши социалните и икономически ползи, както за фирмите, така и за техния персонал, коментираха от БСК законопроекта за допълнение на Кодекса на труда. Новата форма на работа може да спомогне също за по-добро управление на работния поток и достигане на максимална производителност и конкурентоспособност.
Преди днешното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, БСК разпространи позицията си, депозирана до председателя на НСТС – Емел Етем. Камарата подкрепя мотивите на вносителите на законопроекта, който насърчава гъвкавостта на пазара на труда и регулира тристранните отношения между работодателите, осигуряващи временна заетост, наетите работници и служители, и работодателите-ползватели.
На противоположна позиция са синдикатите, които категорично възразяват срещу законопроекта. Възраженията на синдикатите са свързани с някои терминологични неточности (основно за термините “работодател-доставчик” и “работодател-ползвател”), както и по отношение задължението на работодателите за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, признаването на сключените КТД и др.
Към настоящия момент тристранното правоотношение не намира достатъчна правна опора в Кодекса на труда и трудовото законодателство в България. За това и не съществуват специфични трудовоправни задължения на ползвателя към работниците, посочиха от БСК.
Правните рамки, в които функционира тристранното правоотношение и които определят правата и задълженията на участващите в него страни, и по специално – на ползвателя, се определят преди всичко от договора между ползвател и работодател. Най-често в тези случаи се използва класически граждански договор за услуга, който не се базира на трудовото законодателство.
Подобен подход към заетостта в условията на преход към пазарна икономика значително затруднява осъществяването на контролната дейност за наличието на необходимите условия на труд. БСК счита, че правната регламентация за правата и задълженията на работодателя-доставчик, работодателя-ползвател и на временните работници и служители, полагащи труд при работодателя-ползвател, е в Кодекса на труда.