В бъдеще американските военни части ще могат да се придвижват до всяка една точка по света само за около два часа. Това може да звучи като научно фантастична измислица, но всъщност е причината група цивилни и военни представители на различни организации да се съберат на двудневна конференция.
Основната цел на срещата е била планирането и разработването на програмата “Small Unit Space Transport and Insertion (SUSTAIN)”, съобщава USA Today. Обсъдена е идеята за придвижване на военна бойна сила до всяка точка на планетата за време, което е невъзможно да се постигне в наши дни. Най-голямото предизвикателство за програмата SUSTAIN без съмнение представлява технологията. Говорител от военновъздушните сили на САЩ е заявил, че следващата стъпка от проекта е преодоляване на технологическите предизвикателства, а след това и въвеждането на самата технология във военна употреба.
Целта на програмата е да може да придвижи един екип от 13 войници до всяко място по света за време от два часа. Според американски военни анализатори, идеята не е дори научна фантастика, а пълна фантазия. Специалистите твърдят, че концепцията SUSTAIN отхвърля физичните закони и реалната представа за това каква мисия може да изпълни малък брой от лековъоражени войници.
Но според Бърт Рутан, ракетният пионер, който спечели X Prize през 2004 година за построяване на частен космически самолет, планът SUSTAIN е напълно възможен за осъществяване от технологическа гледна точка. Ученият е изпратил имейл до USA Today, в който твърди, че макар и това да не е правено никога досега, то може да се постигне. Ще бъде обаче доста скъп начин за придвижване на военни части до дадено място на земята.
Нуждата от програма като SUSTAIN бе обявена в САЩ през 2005 година в документ на пехотинците, озаглавен “Expeditionary Maneuver Warfare Capability List”. В документа се настоява програмата да бъде реализирана още през 2019 година.
Не за първи път военните в САЩ са искали и мечтали за възможността да придвижват войници в бойни зони, използвайки прекия път през космоса. Идеята се обсъжда непрестанно още от 60-те години на 20 век.
Според някои военни анализатори, технологията, която е необходима, за да се осъществи превозване на малък брой войници през космоса, ще направи програмата SUSTAIN приложима чак през 2030 година. От съществено значение ще бъде военните да определят какво би могла да свърши една малка група войници, ако бъде поставена в гореща бойна зона посредством ракета.
Всъщност, може би най-големият въпрос, който в момента много хора се питат относно програмата SUSTAIN, е колко безопасна би била тя. Ракетите, използвани за превоза на военните части, би трябвало да бъдат леки. Основният проблем тук представлява горивото, което ще бъде значителна част от теглото на ракетата, за да може тя да достигне до космоса.
Несъмнено създаването на космически кораб, който да може да пренася достатъчно количество гориво, за да излети в космоса, да се приземи и да остави войниците на земята, а след това и да ги прибере от бойното поле, ще бъде сериозно предизвикателство.
Освен това корабът-ракета ще бъде и много уязвим, защото е много вероятно да не разполага със свои собствени оръжия. Все пак не е невъзможно да се построи кораб, който да устои на вражески огън при приземяването или при излитането по време на битка.