ЕС замисля кодекс за онлайн медиите и социалните мрежи

Изразът „фалшиви новини“ не успява да предаде сложното естество на дезинформацията, включваща също така и съдържанието, което смесва измислена информация с факти, сочи доклад на експертна група към Европейската комисия, предаден днес на комисаря по въпросите на цифровата икономика и цифровото общество Мария Габриел.

Ето защо експертите от Комисията насочват вниманието най-вече към проблеми, свързани с онлайн дезинформацията и съзнателно избягват израза „фалшиви новини“. В доклада определението за дезинформация е: невярна, неточна или подвеждаща информация, предназначена, представена и оповестявана с цел печалба или умишлена вреда на обществото.

Според експертите, дезинформацията може да застраши демократичните процеси и ценности и да навреди конкретно на редица области, например здравеопазване, наука, образование и финанси. Докладът подчертава необходимостта от участие на всички свързани страни във всевъзможни действия, като на първо място се препоръчва подходът на саморегулиране.

Групата препоръчва също така да се насърчава медийната грамотност за борба с дезинформацията; да се разработят инструменти за борба с дезинформацията специално за потребители и журналисти; да се гарантират многообразието и устойчивостта на европейските новинарски медии; и да продължават научните изследвания на въздействието на дезинформацията в Европа.

Докладът също така се застъпва за създаването на Кодекс на принципите, с който да се ангажират онлайн платформите и социалните мрежи. В доклада са посочени 10 основни принципа, като например, че онлайн платформите трябва да гарантират прозрачност, разяснявайки как работят алгоритмите за подбор на новини. Заедно с европейските новинарски медии те се насърчават да вземат ефективни мерки, за да бъде насочвано вниманието към надеждните и достоверни новини и да се улесни достъпът на потребителите до тях.

Не на последно място Групата препоръчва да се учреди многостранна коалиция, която да гарантира, че договорените мерки се прилагат, наблюдават и редовно преразглеждат.

Според анкета, двете сфери на влияние, където фалшивите новини могат да причинят вреда на обществото, са умишлената дезинформация, целяща да повлияе на изборите, и миграционните политики.

Според последното проучване на Евробарометър (около 26 000 анкетирани граждани), хората смятат, че в ЕС има много фалшиви новини – 83 % от анкетираните заявяват, че това явление представлява заплаха за демокрацията. В него се изтъква и значението на качествените медии: анкетираните смятат традиционните медии за най-достоверен източник на новини (радиото със 70%, телевизията с 66%, печатните издания с 63%).

Онлайн източниците на новини и уебсайтовете с видеоматериали са с най-ниско доверие като източник на новини – съответно средно с 26% и 27%. Тези резултати се потвърждават и в обществената консултация, където най-ниско доверие получават социалните мрежи, новинарските агрегатори и блоговете и уебсайтовете, а най-високо – традиционните вестници и списания, специализираните уебсайтове и онлайн издания, новинарските и обществените агенции (общо с повече от 70%).

Според обществената консултация всеобщото мнение е, че разпространяването на дезинформация в социалните мрежи е лесно, защото фалшивите новини действат на емоциите на читателите (88%), разпространяват се, за да дават определена насока на обществения дебат, (84%) и се смята, че водят до печалба (65%).

Половината анкетирани смятат, че проверяването на фактите след публикуването на дезинформацията не е решение на проблема, тъй като не достига до хората, прочели първата информация.