Новият тип данни ще позволи на автомобилите да използват 3D и дори 4D информация за местоположението, интензитета и скоростта на обектите наоколо (снимка: Business Wire)
Aeye – компания от Сан Франциско, която разработва хардуер, софтуер и алгоритми за автономни превозни средства – обяви, че е създала нов тип данни, за да „помогне на самоуправляемите автомобили да виждат по-добре” и, като следствие от това, да намали енергийните им разходи.
Новият тип данни съчетава пиксели от цифрови 2D камери с воксели от 3D LiDAR сензорите. Разработчикът ги нарича „динамични виксели“. Чрез обединяване на двата вида данни в новия вид сензорни данни с висока резолюция, AEye е създала формат, чрез който автономните автомобили могат по-ефективно да оценят ситуацията въз основа на 2D визуални алгоритми.
Освен това новият тип данни ще позволи на автомобилите да използват 3D и дори 4D информация за местоположението, интензитета и скоростта на обектите наоколо. Този ефикасен формат е основата на нова визуална система, която е по-бърза и по-точна, като в същото време използва 8-10 пъти по-малко енергия.
AEye вярва, че интегрирането на типовете данни е от съществено значение за подобряване на възможностите на автономните превозни средства, като в същото време се намаляват разходите за използваната от тях енергия чрез по-ефективни изчисления.
„Непрекъснато се спори за това дали системите за машинно зрение на база камери са по-добри, или тези, базирани на LiDAR сензорни системи”, казва основателят и главен изпълнителен директор на AEye Луис Дусан. „Нашият отговор е, че и двете са необходими – те се допълват взаимно и осигуряват по-пълен сензорен масив за изкуствени системи за възприятие“.
Неговият опит показва, че когато се съчетаят камера и LiDAR механично в сензора, интеграцията доставя данните по-бързо, по-ефикасно и по-точно, отколкото регистрирането и подреждането на пикселите и вокселите при последващата обработка. Разликата е в по-високата производителност, заключава Дусан.
В научните списания не се представят статии за общодостъпната публика. Нормално е и специализираните разработки, които нямат НИКАКВА директна приложна визия да не се появяват в публицистичните статии. Статията звучи така: Нещо подобрили, ама това нещо не може да се каже точно какво е, защото никой от общата публика няма да го разбере. Не е и като много други статии, където поне се казва с колко са го подобрили (примерно при соларните панели)…
Tova da ne ti e nauchno spisanie, extra si e statiata kato novina
Ето това е науката. Нещо си са направили, което може би е и с важно приложение, но… представено във формат за общия читател звучи като напълно празни приказки. И как да кажеш, че това е новина? Поне да имаше извадки от технологичните им работи, а то виждаш обяснение като за селска кръчма.