Капиталовите разходи на операторите на хипермащабируеми центрове за данни са нараснали с 59% през второто тримесечие на годината и доближават рекордните 27 млрд. долара, регистрирани в предходното тримесечие, сочи анализ на Synergy Research.
Превишаването на максимума е възпрепятствано единствено от покупката през март от Google на комплекса от сгради Chelsea Market в Ню Йорк, за който корпорацията похарчи 2,4 млрд. долара, отбелязват анализаторите.
Като цяло, през първото полугодие операторите на големи дейта центрове като Google, Microsoft, Amazon, Apple и Facebook са вложили над 53 млрд. долара в развитие на своите инфраструктури, в сравнение с 31 млрд. долара за същия период на миналата година.
Макар че в рейтинга на компаниите, които инвестират най-активно в дейта центрове, има промени всяко тримесечие, в последните 10 отчетни периода в Топ 5 неизменно фигурират Google, Microsoft, Amazon, Apple и Facebook. По данни на Synergy Research, тези компании обезпечават над 70% от общата сума на капиталовите инвестиции в хипермащабируеми центрове за данни. Разходите на три от компаниите в Топ 5 бележат абсолютни рекорди през последното тримесечие.
Значителна част от инвестициите отиват за строителство и разширяване на големите центрове за обработка на данни. В света има около 420 подобни обекта, като най-много от тях за разположени в САЩ.
Анализът на Synergy Research се базира на данни за размера на капиталовите вложения в дейта центровете на 20-те най-големи световни доставчика на облачни и онлайн услуги, вкл. на пазара на IaaS, PaaS и SaaS услуги, оператори на търсещи системи, социални мрежи и интернет магазини. Сред компаниите, които инвестират активно в дейта центрове, но не влизат в Топ 5, са имена като Alibaba, Baidu, IBM, JD.com, NTT, Oracle, SAP и Tencent.
„Капиталовите инвестиции в хипермащабируеми дейта центрове са един от най-ярките индикатори за нарастващото внедряване на облачни и цифрови технологии, както и на онлайн стила на живот. Разходите на операторите на мега центрове за данни достигнаха немислими досега нива и продължават да нарастват”, казва Джон Динсдейл, главен анализатор на Synergy Research.
По неговите думи, големите оператори на такива центрове за данни стремително увеличават своите конкурентни предимства, а по-малките играчи вече нямат шансове да ги догонят. Тази тенденция е особено отчетлива на пазара за облачни изчисления, където наличието на средства за финансиране на развитието на дейта центровете по същество убива конкуренцията, заключава Джон Динсдейл.
Може пък да са достижими или още по-добре заменими. Ако все повече хора и организации осъзнаят, че не е никак добра идеята да съхраняват всичките си данни на чужди сървъри. Дори има Edge computing противоположност на Could Computing. Технологиите се развиват добре за съхранение на данни и все повече хора ще могат да си позволят да имат собствени хранилища на все по-големи данни. Освен това централизацията не винаги е хубаво нещо. Така че има шанс част от бизнеса на центровете за данни дори да замре и фалира.
“…големи дейта центрове като Google, Microsoft, Amazon, Apple и Facebook..В света има около 420 подобни обекта, като най-много от тях за разположени в САЩ.
Когато един ден тези центрове изчезнат, светът ще стане по-добър, по-независим и по-справедлив.
Дев,
то е ясно с публичните-облачни услуги, дори антивирусните и техните продукти нетрябва да им се вярва, пример Ccleaner, Аваст, АВГ.. а и поивечето антивирусни вече са облачни и си казват че събират данни…
Де да беше толкоз просто само с рутер да става. Трябва да НЕ се ползват публични облачни услуги, както и мобил дебилни апове и смартфони. Как да проумеят хората, че всичко което се съхранява онлайн на чужди сървъри данните вече не са техни и са компрометирани никакво privacy и дори няма истинско изтриване, а само hide.
който може прави пари от лични данни, тва е, купете си по-хубав рутер със firewall за дома и ги блокирайте всичките, аз така съм направил, нито виждам реклами нито ми трябва ад блокър, същото е и на телефона…
ДА недостижими са дейта центровете и са най-големите бардаци в Света. Правят милиарди, билиони, трилиони долари както от бизнес така и от лични данни на простите потребители и обикновени хора.
Копаят инфо, докато обикновеният селянин копае крипто. Щом инвестират милиарди, смятай колко печелят от данните ни.