Харвардски физик атакува “зелената” репутация на Google

Учен от Харвард твърди, че търсенията в Google могат да навредят на околната среда. В статия в изданието „The Times of London” физикът Алекс Виснер-Грос съобщава, че по негови изчисления  всяко търсене в Google генерира седем грама CO2, а две търсения вече излъчват същото количество въглерод, каквото се отделя за кипване на едно канче вода.
Той е изчислил освен това, че разглеждането само на една уеб страница генерира около 0.02 грама CO2 на секунда. Това количество се увеличава десетократно до около 0.2 грама CO2 за секунда, когато се разглежда уебсайт с много снимки, анимации или видео.  
От Google оспорват резултатите на професора и твърдят, че посочените количества въглерод са многократно завишени. Независимо чии изчисления и измервания са по-точни обаче, остава неоспорим фактът, че ежедневно машините на Google изпълняват заявки за търсене на стотици милиони хора от целия свят и че тяхната нужда от бърз отговор неминуемо дава отражение на околната среда.
Бързото търсене означава повече енергия
Урс Хьолцле, старши вицепрезидент по операции на Google твърди, че типичното търсене връща резултати за по-малко от 0.2 секунди, но признава, че заявките варират по степен на трудност. За едно средно трудно запитване, обаче, един сървър работи само няколко хилядни от секундата. Според Хьолцле, едно търсене в Google използва същото количество енергия, което човешкото тяло изгаря за 10 секунди. Google използва енергия с мощност 0.0003 kWh за едно търсене или един килоджаул (kJ); средностатистическият вързастен човек се нуждае дневно от около 8,000 kJ енергия от храната.
Когато става дума за отделяните газове, които причиняват парниковия ефект, според Google едно тяхно търсене се равнява на около 0.2 грама въглерод.
"Сегашният стандарт в Европейския съюз ограничава емисиите от автомобилите до 140 грама CO2 на изминат километър, но повечето коли не могат още да достигнат това ниво," каза Хьолцле. "Следователно средностатистическата кола произвежда на всеки изминат километър толкова вредни газове, колкото хиляда търсения в Google."

Опровержение
По повод на публикацията на журналисти от The Times of London, физикът от Харвард Алекс Виснер-Грос е уточнил пред TechNewsWorld, че никога в изследването си не е споменавал Google. Фокусът на изследването е бил изключително върху уеб като цяло.

По думите на Виснер-Грос, необходимостта на Google да генерира отговори на търсенията на потребителите по възможно най-бързия начин изисква компанията да има сървъри на различни места и да поддържа допълнителен капацитет, който също изразходва енергия. Най-много сървъри са разположени в Китай, Япония, Европа и САЩ, според неговата статия.

Говорителят на Google Джеймс Йууд потвърждава наличието на голям брой сървъри на компанията. "Бързите, иновативни продукти са изключително важни за нашите потребители и изискват значителна компютърна мощ. Това е причината Google да инвестира много в технически съоръжения и да има десетки центрове с много компютри по целия свят”. Той обаче не разкрива точния брой или местоположенията на центровете и компютрите.
Дилемата „Бързи или зелени”
Хьолцле каза, че компанията е положила много усилия за намаляване на енергията, консумирана от нейните центрове за данни, но все още трудно намира чисти и достъпни източници на електричество, за да захранва тези нейни дейности, с които е най-известна – търсачките.
Компанията е един от основателите на „Компютърната инициатива на пазителите на климата”. Така се нарича групата, която е насочила усилията си към по-ефективно използване на компютрите и се е ангажирала да намали наполовина консумираната от тях енергия до 2010 година. Това, от своя страна, би довело до намаляване на глобалните емисии на въглероден двуокис с 54 милиона тона годишно. 
Останалите членове на групата включват Intel Corporation, Dell, EDS, американската агенция за защита на околната среда (EPA), Hewlett-Packard,Lenovo, Microsoft и други.

по темата: „Харвардски физик атакува “зелената” репутация на Google”

добавете коментар...

  1. gad

    Въглерод :facepalm: Химия anyone?

Коментар